Выбрать главу

29.

Месец преди решението на Агрипинила да напусне Анциум, около обяд на нони през февруари, докато Рим все още празнуваше по най-див начин Луперкалиите, Бризея се върна в двореца. Взе успокояваща топла вана и пое задълженията си начело на робините на Друзила.

Имперската принцеса все още спеше, когато гордата галска робиня се осмели да влезе в спалнята ѝ и да я събуди със сладки милувки. Безбройните полови сношения, на които се бе насладила Бризея през деветте дни и нощи в два от игралните домове на Муций, ѝ доставиха удоволствието, за което бе копняла. Вследствие на това любовта ѝ към Друзила се увеличи спираловидно и стигна до мига, в който тя повече не можеше да чака да се събере отново с нея.

Все още полузаспала, принцесата вдъхна аромата на сирийската пяна, с която робинята ѝ бе взела вана, усети и докосването на нежните ѝ пръсти. Разтвори устни и получи прекрасна целувка. Ммм... Бризея беше толкова чувствена, деликатна, пълна с желание, любов и похот. Друзила нямаше търпение да си я върне и почти се разплака, когато я прегърна и усети тялото ѝ да вибрира до нейното.

Останаха заедно цял ден, правиха любов като две гълъбици. Вечерта се приготвиха и излязоха инкогнито, за да участват в маскен бал, организиран от Масонския орден – древно тайно общество, отговарящо за строежа на всички сгради в света от египетските пирамиди нататък. Празненството беше в Базилика Порция, разположена зад изворите на комицията край форума. Друзила и Бризея се облякоха в еднакви туники, украсени с ивици, като две тигрици.

– Какво имаш предвид? – попита Бризея, когато принцесата се приближи към нея със златната брошка пеперуда, която бе получила като дар от Катег.

– Искам да си моята примамка – отвърна Друзила и закопча брошката на туниката на робинята.

– Няма да го заблудим.

– Защо не? Ти си висока колкото мен – отвърна принцесата, докато нагласяха двете еднакви маски – глави на тигрици с дълги мустаци и отвори за устите.

– Ти имаш по-големи гърди и по-отчетливи извивки – отбеляза Бризея.

– Не ме е виждал почти месец. Може да съм отслабнала от мъка по него.

– И каква е целта?

– Да се позабавляваме за негова сметка.

– И колко далеч искаш да стигна, ако захапе стръвта?

– Заведи го в някой тъмен ъгъл, говори с дрезгав глас и прави с него каквото искаш.

– Ще разбере, че имам косми на слабините и нямам халки.

– Кажи му, че си ги пуснала пак и си свалила халките. Накарай го веднага да ти вкара юмрук и той ще изгуби всякакъв интерес към истинската ти самоличност. Мъжете не могат да устоят на властта на кунуса.

Бризея игриво се хвърли върху Друзила и изръмжа като тигрица. Те се засмяха и изтанцуваха един бърз танц на войната. След това тръгнаха с покритата носилка на принцесата към масонското празненство.

Базилика Порция беше претъпкана. В нея имаше около пет хиляди гости – най-вече банкери, сенатори, патриции, строителни предприемачи, архитекти, дизайнери, но също така и дърводелци и зидари, които също участваха в масонското братство. Придружаваха ги съпруги, приятелки, конкубини, роднини и куртизанки. Храната беше вкусна, забавленията – изобилни, а атмосферата – весела. Но чувствените контакти бяха ограничени. Въпреки това всички римски базилики (търговски центрове със заведения, спортни зали, бани, школи по танци и изкуства, кантори, репетиционни и др.) имаха много коридори, стълбища и пространства, където всеки би могъл да намери достатъчно усамотение или компания, за да се порадва на удоволствията на сетивата.

От входа към залата на едно от заведенията двете тигрици забелязаха Мурахия и Керизия, двете високи етиопски красавици, да стоят голи до кръста върху огромен лектус медиус и да танцуват, яхнали няколко мъже. Показваха с гордост дългите си спиращи дъха крака под късите полички, направени от пъстри пера и спускащи се от тънките им талии по ханшовете. Бяха привлечени най-вече от Великия майстор на Римската масонска ложа, маскиран като египетския бог Ра с глава на сокол. Двете абаносови красавици бяха отпуснали дивата си похот и клякаха все по-ниско над главата на Ра, търкаха голите си слабини в привлекателната му човка под ритмичното пляскане на цялата тълпа, като му позволяваха да кълве подмокрените им розови цветенца доста силно.

Друзила разбра, че преди около час Калигула се е появил на масонското празненство за малко, за да покаже уважението си към древното тайно общество и да получи поздравленията на многобройните масони, банкери, патриции и предприемачи, участващи в държавната строителна програма по всички краища на империята. Бил облечен като Зевс на Олимп (с голи гърди, златни ленти на ръцете, медальон и дълга пола със златен колан). Дошъл придружен от няколко маскирани германски телохранители, в компанията на Мурахия и Керизия, които оставил като подарък за Великия майстор преди да си тръгне.