Тази година след поредица от елиминации из цялата империя, проведени през последните шест месеца, до финала достигнаха отборите на Бетика (днешна Южна Испания) и Далмация (днешна Хърватска), Основният мач се предшестваше от гладиаторски битки и различни представления, гледани от важни особи. Фаворит за купата беше отборът на Далмация, но както често се случва, аутсайдерите от Бетика спечелиха силно оспорваното и пълно с насилие състезание, продължило почти три часа заедно с прекъсванията за оказване на помощ и превързване на момичетата, които се бяха наранили в мрежата.
В края на церемонията по награждаването потните, мръсни, окървавени и изтощени атлетки от Бетика се строиха под императорската трибуна и вдигнаха купата, за да приветстват цезаря по римски. Цялата тълпа последва примера им.
Както бяха помолили състезателките, Калигула слезе да поздрави победителките в съблекалнята им. Момичетата от Бетика бяха все още силно развълнувани от спечелването на купата и посрещнаха красивия император с викове на радост, прегръдки и целувки. Неспособни да овладеят бликналата си енергия, те я изляха върху него. Пееха, докато сваляха омърляните си хитони, след това го положиха на мраморната пейка за масажи и се строиха голи в плътна редица, допираха слабините си до лицето му, за да му дадат възможност да вкуси победата директно от извора на женствеността им.
А той беше тръпчив, приятен и богат на вкус наистина. Нямаше много неща, които да възбуждат Калигула повече от възможността да опитва толкова много различни потни кунуси на красиви атлетки след победа, затова как би могъл да ги спре? И защо да ги прекъсва, когато започнаха да му правят фелацио, за да вкусят и те имперската власт в замяна на предложената от тях най-интимна радост? И как би могъл някой мъж да устои на такова младежко спонтанно изригване на енергия, каквото се случи, когато пищящите превъзбудени момичета започнаха да го яхат, да му се нанизват и да му се отдават?
Нима това не бе едно от най-големите пиршества, което боговете бяха отредили за императора? Рано на следващата сутрин Калигула и най-близките му роднини заминаха за Анциум с малък ескорт батавски охранители, за да присъстват на коемпциото (бракосъчетанието) на Агрипинила и Домиций Ахенобарб в малкия храм на Юнона Регина.
Въпреки остроумието на невестата и нежните песни на Габрилия, атмосферата беше доста хладна, сякаш отразяваше студения вятър и мрачните облаци, свалили температурите на западния бряг на Италия. Вечерта след празненството, дадено от Антония Старата, майката на жениха, Калигула и Друзила тръгнаха заедно към Рим по Виа Понтина и спряха край езерото Неми (разположено на кръстопътя между Виа Понтина и Виа Апия) на около двайсет и пет километра от Анциум и от Рим.
– Какво мислиш за моята идея? – попита императорът сестра си, докато двамата обхождаха вилата му, предвождани от факлоносци и следвани от няколко домашни прислужници. Вилата всъщност бе хълмисто, добре поддържано имение от сто акра на брега на езерото Неми. Там имаше две резиденции и пет големи къщи за гости, плюс две бараки за охраната, конюшни, склад и общежитие за робите и персонала. Имението бе застроено преди четирийсет години от Август и служеше за убежище, подсигурено против евентуални външни атаки, по време на ваканциите му. Бе заобиколено от висока тухлена ограда с железни остриета отгоре. В нея имаше главна порта плюс още два сервизни входа, затворени с железни врати с шипове.
Идеята на Калигула беше да се премести край езерото Неми с най-верните си хора от двореца на нони от март и да дочака атаката на конспираторите окопан в това добре защитено място, вместо да рискува убийците да се промъкнат в двореца или да го убият по време на отбелязването на покушението на Юлий Цезар.
– Не е лоша идеята ти, братко, но ще трябва да се подготвиш за всякакви ситуации – отвърна Друзила.
Едно от най-интригуващите качества на Калигула беше способността му да надушва отдалеч събитията. Но пък не знаеше, че Катег си бе пожелал точно това – императорът да отседне във вилата си край езерото Неми, защото според него там атаката им щеше да има повече шансове за успех. Калигула обаче предусети, че заговорниците биха предпочели да го нападнат извън Рим на иди през март. Разбира се, той бе наясно с датата и с други основни елементи от плана на републиканската коалиция, което му даваше невероятно предимство. Конспираторите очевидно разчитаха на огромен контингент въоръжени мъже, водени от мистериозната Голяма бойна единица, но Калигула можеше да разчита на батавските си охранители да се справят с евентуална атака на вилата, а скаутите щяха да пазят целия район около езерото Неми и да го информират, когато воините на заговорниците се появят, за да нанесат последния удар.