– Безпокои ме странно усещане под лъжичката, Друди. Ако остана край Неми, те ще бъдат принудени да водят истинска битка, която ще отекне в Рим като гръмотевица. И тъй като копелетата нямат представа, че ние знаем за плана им, те ще влетят презглава в капана ми и аз ще имам съвсем законна причина да се отърва от тях веднъж завинаги.
Но той пък бе в неведение, че Катег също предпочита битката край езерото Неми. Калигула трябваше да покаже някаква слабост, за да окуражи боните и да ги подмами да нападнат мястото, избрано от тях, но по неговите условия. И, разбира се, "официалната" му слабост трябваше да е Друди, която всъщност беше най-големият му коз.
– Какво искаш да направя? – попита принцесата и прегърна брат си на малката веранда на вилата, където някога си бяха играли сексуални игрички. Но тогава тя бе само на десет.
– Приготви се да се срещнеш с Катег на календи през март и се опитай да разбереш какво смятат да предприемат, ако се оттегля на кратка почивка от нони до края на март.
– Искаш ли да съм палава с него? – прошепна му тя и го погали по слабините.
– Разбира се. Той трябва да е непрекъснато под твой контрол до самия край.
– Покажи ми какво трябва да правя с него – промълви Друзила и усети, че пенисът му се втвърдява.
През по-голямата част от тази нощ Калигула и сестра му правиха любов по-страстно отвсякога, защото дразненето на халките ѝ я правеше най-ненаситната любовница, а ласките, които той бе получил от Пиралис, все още възпламеняваха гениталиите му и увеличаваха желанието му да обладава Друзила и да я кара да свършва като безсрамна мръсница, на каквато тя обичаше да се прави, за да отпусне цялата си похот и да побърка окончателно партньорите си.
На следващия ден Калигула отиде в сградата на Сената.
С обичайната си решителност представи бюджета, комисиите и договорите за справяне с инцидента в провинция Азия и за възстановяването на Ефес. Попитан от Катег за новия сенатор – коня Инцитатус – императорът отговори с прочутото си чувство за хумор, че би предпочел да го прати да пасе по плодородните поля на Апенините и да го остави там, докато напълни курията с благородни същества, които ще са по-подходящи за постовете в администрацията на империята. Всички се засмяха, мнозинството го аплодира и одобри програмата на императора, както и организираното от него пищно отбелязване на Луперкалиите.
Като се върна в двореца, Калигула получи прекрасна новина от Ирод Агрипа, който току-що се бе върнал в Александрия след петнайсетдневно пътешествие по Нил.
Елегантната баржа, по-малко копие на прочутия плавателен съд на Клеопатра, на който съблазнила Юлий Цезар и още много влиятелни мъже, се превърна в любовно гнезденце за Ювения и Нимфиада, когато Агрипа слезе в Луксор, за да се срещне с египетските жреци, и бе задържан от двудневен диспут с различни религиозни водачи за контрола над стоте таланта, които се канеше да им даде от името на императора.
Когато се качи обратно на баржата, стройната учителка по история, която се чувстваше пълноценна и обичана, откакто бе с еврейския принц, му призна за връзката си със седемнайсетгодишната конкубина и той нямаше друг избор, освен да се влюби още повече в нея.
"Пътуването ми до Александрия ще остане незабравимо – пишеше Ирод Агрипа на приятеля си Кал. – Продължи десет дни не само защото спирахме край различни исторически обекти по голямата река, наслаждавахме се на културната и религиозната атмосфера на Египет, отдавахме уважение на великата богиня Изида, но и защото не исках да свършва магията, която тези две изключително красиви и изобретателни любовници впрегнаха във всички женски изкуства, за да ме направят най-щастливия мъж на земята. Грациозната Нимфиада има най-сочните малки задни части, които съм целувал през целия си живот, а страстта на Ювения към разгорещения секс напълно ме побърква, особено когато младото момиче я люби заедно с мен и я докарваме заедно до най-невероятния и опустошителен гаудиум в живота ѝ. И всичко това дължа на теб, скъпи мой приятелю, и ще съм ти благодарен завинаги."
Агрипа бе оптимист относно споровете между александрийските учени и смяташе, че ще успее да завърши пътуването си в срок и да се върне в Рим до иди през март, за да участва в отбелязването на смъртта на Юлий Цезар. В послеписа Агрипа изразяваше задоволството си, че Саломе се е съгласила да гостува на императора в Рим. Беше сигурен, че племенницата му ще оправдае славата си и ще разкрие пред Калигула тайните на прочутия танц със седемте воала.