Написа на заточената си сестра и за пристигането на Саломе в Рим през март, за пътуването на Ирод Агрипа до Александрия с мисия да уреди културния спор между лагерите на prisca sapientia (древната наука). След това похвали хуманитарната помощ на римската държава и възстановителните работи, организирани до последната подробност от брат ѝ, след земетресението, унищожило половината град Ефес, но като по чудо разрушило само част от покрива на храма на Артемида (едно от седемте чудеса на античния свят), без да повреди огромната статуя на ловуващата богиня. Калигула и губернаторът на провинция Азия Флавий Нардел Комис смятаха това за добро предзнаменование с оглед новите закони за отворените бракове, които сега се въвеждаха в града, както и в Халикарнас, Tapс и Антиохия, столицата на провинция Сирия.
След като приключи с писмото до Лесбия, Друзила отиде да се види с брат си. Даде му свитъка, който бе получила от по-малката им сестра, и го помоли да добави няколко думи и към нейното писмо. Той го направи много набързо, тъй като имаше няколко срещи една след друга и никакво врем за частни разговори.
Вечерта, докато свитъкът на Лесбия още стоеше на бюрото му, в кабинета му се отби Пиралис.
– Имам предчувствие за малката ви сестра – каза тя и се взря в свитъка. – Където и да е тя в този миг, я грози опасност.
– Защо си се вторачила в този свитък? – попита той. Беше забравил, че на него бе написано писмото на Лесбия.
– Усещам оттам да се излъчва някакво послание – прошепна тя. – Не знам какво е... но има нещо.
Калигула разви папируса и разпозна веднага почерка на сестра си.
– Това е писмо от Лесбия – каза той, притворил очи. Погледна Пиралис с възхищение. – Знаеше ли го?
– Просто чувах някакъв глас от него.
– Разбирам – кимна Калигула. – Ами опасността?
– Трябва да преместиш Лесбия от мястото, където е в момента, и да я скриеш на сигурно място до иди през март.
– Защо до иди през март? – попита Калигула, изненадан, че Пиралис очевидно знае за планираната дата на покушението.
Невероятната вавилонска астроложка поклати глава.
– Не ми задавай прекалено много въпроси, цезаре. Разчитай на силата си, довери се на интуицията си и се гордей със себе си.
Пиралис го целуна набързо и излезе от стаята. Калигула се замисли над думите ѝ. Беше говорил много пъти с нея за силата на духа и знаеше добре как да тълкува предчувствията ѝ.
– Спомена Лесбия и иди през март в едно и също изречение, значи предчувства, че Лесбия е в опасност заради конспирацията – промърмори на себе си Калигула. – Копелетата вероятно планират да избият цялата Юлиево-Клавдиева династия.
Прочете писмото на Лесбия и въпреки че се развълнува и възбуди от хвалебствията ѝ за липарианския ѝ живот, забеляза, че пише за човек, който приличал на крастава жаба... Възможно ли бе това да е приятелят на Друзила, византийският сводник Муций?
– Можеш ли да разбереш дали се е върнал в Рим? – попита той Друзила, след като я повика в кабинета си под претекст, че трябва да обсъдят нещо спешно. Обясни ѝ, че трябва да скрият Лесбия на сигурно място на Липарис или да я доведат спешно в Рим при пълна секретност.
Два часа по късно Муций вече бе получил съобщение от Друзила и бързаше към нейните покои.
– Марилила... хм, не си спомням никаква Марилила – каза византиецът и погледна влюбено Друзила.
Тя го държеше на разстояние, докато си освежи паметта за краткото си пътуване до Сицилия. Най-накрая той осъзна, че малкото момиче, което е напляскал в бордея на Липарис, е много важно за Друзила и цезаря.
– Марилила е псевдонимът, който дадохме на Лесбия, когато я заточихме на Липарис за лошо лично поведение – обясни принцесата.
– О, ясно... Нямах представа, Друзила, но се радвам, че ѝ е харесало с мен. Искаш ли и ти да опиташ?
– Не. Трябва да те помоля за услуга като твой патрон – нали си ми клиент.
Муций пое дълбоко дъх. Сигурно положението бе доста сериозно, щом Друзила споменаваше тайните им отношения на патрон и клиент.