На най-високата тераса на императорския дворец Калигула и Друзила, и двамата в церемониални тоги и заобиколени от своите по-малки сестри Лесбия и Агрипинила, чичо Клавдий и други роднини, сенатори, благородници, магистрати, генерали, гадатели и приятели, с преторианци в униформи зад гърбовете им, гледаха слънцето, което се показваше на хоризонта, и се молеха.
– Да живее Рим! Слънцето никога няма да спре да грее над неговата слава! – извика Калигула и вдигна ръце към града.
Стотици хиляди граждани от всички класи се бяха струпали докъдето поглед стига пред императорския дворец. Те приветстваха цезаря и заликуваха толкова силно, че гласовете им разтърсиха града като земетресение.
– Да живее римския император! – присъединиха се сенаторите, които се възхищаваха от младия династичен наследник на Юлий Цезар, Август и Тиберий заради твърдостта и решителността му да увеличи богатствата на империята.
– Да живее Гай Германик Калигула! – изрева Ирод Агрипа, най-добрият приятел на Калигула, заедно с Невий Суторий Макрон, най-стабилния политически съюзник на Калигула и началник на неговия щаб. Всички се радваха и поздравяваха императора. Гордата Друзила прегърна и целуна брат си от цялото си сърце. Лесбия и Агрипинила също го прегърнаха, но когато се опитаха да го целунат по същия начин като Друзила, той се отдръпна.
– Никакво вени-види-вици днес – изръмжа Друзила на сестрите си, за да им покаже, че е много добре информирана какво се е случило в двореца.
Момичетата се закикотиха и се върнаха на местата си. Друзила се усмихна като лисица на брат си, който бързо ѝ смигна. Другите не забелязаха тази размяна на жестове и продължаваха да стоят тържествено изправени.
Рим чакаше притихнал отварянето на птичите клетки.
Главният оракул даде заповед. Стотици гълъби излетяха от покрива на палата. Всички проследиха полета им. Отправиха се директно към слънцето, предвещавайки бъдеща слава и богатство. Възгласите на народа се извисиха до предела си. Императорските тръбачи надуха дългите си лъскави инструменти. Това беше сигнал за десетки оркестри да започнат представленията си по улиците под двореца и из цял Рим. Големият фестивал в чест на рождението на слънцето беше официално открит.
Докато градът празнуваше, Калигула свика първия си официален императорски съвет.
Великолепната заседателна зала в двореца беше подготвена да впечатли благородните сенатори, поканени на съвета заедно с управниците и военачалниците на Калигула. Чиновниците, работили усърдно за подреждането на огромния брой документи, свързани с най-важните начинания на императора, стояха готови да изпълнят всяка заповед. Калигула бе поканил за първи път и малко представителство от народа – около петдесетина млади мъже, избрани от различни класи, – които да наблюдават с очите си работата на съвета. Настаниха ги на три реда пейки и Акилий Требелий, трибунът на преторианците, ги помоли да пазят тишина и да не се месят по никакъв начин в обсъжданията на проблемите от императорския дневен ред.
Когато всички височайши личности бяха отведени по местата им от двете страни на огромната правоъгълна мраморна маса, в залата влезе Калигула в церемониална тога, последван от Друзила, Невий Суторий Макрон, Ирод Агрипа и чичо Клавдий. Всички поздравиха императора. Той отвърна на поздрава и покани насъбралите се да седнат. Зае мястото си начело на масата в своя куриле (стол от слонова кост, обикновено запазен за консулите на Рим, на който Калигула сядал, защото е бил избран и за консул същата година). Макрон като началник на щаба му седна от дясната му страна, а Друзила – от лявата. Чичо Клавдий и Ирод Агрипа се настаниха от другата страна на масата.
Калигула мина направо на въпросите и подхвана дневния ред точка по точка. Първо обсъдиха строежа на нови пътища в провинциите на Долна Германия, които свързваха областта с голямата мрежа от имперски пътища, покрили по-голямата част от територията под римски контрол. Освен точни планове на пътищата, Калигула представи многобройни други проекти, създадени от неговите архитекти. Те бяха за административни сгради, болници, акведукти, училища, трибунали, храмове, пазари и фонтани и щяха да преобразят опида (укрепените цитадели) по долината Рейн, основани преди деветдесет години от победоносните легиони на Юлий Цезар, в истински римски градове. Той изискваше строителни работи да започват веднага в Опидум Убиорум, чието стратегическо положение той посочи на голямата, покриваща едната стена на залата мраморна карта на империята.