– Лесбия в момента се намира в опасност – могат да я отвлекат или дори убият. Не мога да ти кажа повече, но трябва да ми се довериш. Искам да отидеш веднага до Липарис, да я вземеш от бордея и да я скриеш на сигурно място, където никой не я познава. Трябва да е под строго денонощно наблюдение.
– Мога ли да ѝ осигурявам клиенти?
– Хм, не знам... Имаш ли частен имот в Липарис?
– Да, но не е достатъчно сигурен за такъв вид задача.
– Е, ѝ? Къде смяташ да я скриеш?
– Ами ако взема Ламита с мен и я накарам да се грижи за малката ви сестра по същия начин, по който се грижеше за Бризея?
– Добре, Муций. Оправяй се както решиш. Но ще те държа отговорен, ако нещо се случи с нея, ясно ли е?
Муций се поклони. След това прошепна на Друзила, че Марилила е изпитала толкова силно удоволствие, докато я е пляскал, че сега има нужда да я пляскат всеки път преди да прави любов, за да изпита същите чудесни усещания.
Принцесата се задъха. Сводникът забеляза това и я погали по бедрата.
– Искаш ли и ти да опиташ, принцесо? – предложи той с изкусителен глас. – С твоите прекрасни халки ще ти хареса дори повече, отколкото на Марилила.
– Ти си гадно копеле, знаеш ли, Муций?
– Знам... – потвърди той, плъзна ръцете си нагоре към гърдите ѝ и завъртя халките на зърната ѝ през туниката.
Дишането ѝ се учести. Тя бавно свали туниката си и му се отдаде гола, висока и прекрасна както винаги. Той наведе главата ѝ назад и я целуна страстно по устата, докато си играеше с халката на клитора ѝ с другата ръка, с която усещаше контракциите и обилната ѝ влага. Друзила се разгорещи само като си помисли какво е направил с Лесбия. Муций я постави на легне на леглото, разтвори краката ѝ, вдигна коленете ѝ до раменете и облиза халките на перинеума и цялата ѝ обръсната вулва. След това извади от джоба на палтото си къса кожена тупалка, направена от твърда черна кожа, и започна да я възбужда със специалната си техника... С всеки удар по халките чувствеността ѝ експлодираше по-силно от когато и да било преди.
За минути големите ѝ срамни устни набъбнаха като двете половинки на праскова. Усещането беше направо умопомрачително! Нещата, които му позволи да прави с нея тази вечер, и висотите, до които достигна под клатещия се над нея приличащ на крастава жаба сводник, никога нямаше да бъдат повторени. Странната, но въпреки това неустоима химия помежду им още веднъж стана причина за чудеса, които завъртяха и двамата със силата на зимната буря, разтърсваща Рим през цялата нощ сред оглушителните гръмотевици на Вулкан и ужасяващите светкавици на Юпитер от връх Олимп.
Калигула работи тайно няколко дни по плана си за неутрализиране на заговора за убийството му.
През това време, винаги когато му бе възможно, открито се радваше на ласките на осемнайсетгодишната си бритска съпруга и вкусните любовни изблици на петнайсетгодишната си флорентинска любовница. И двете млади жени се бяха захласнали една по друга, но бяха решени да покажат на цезаря, че имат толкова много любов за раздаване, та той няма да бъде лишен от нищо.
Ладиса бе много ентусиазирана от новооткритата си възбуда от хубавото момиче, че дори му позволяваше да си играе с Инцитатус в малкия му храм. Първият път, когато Калигула и Лейди помогнаха на Габрилия да прави любов с белия жребец и се радваха на неконтролируемите ѝ оргазми, за които и те допринасяха, като я щипеха, целуваха и смучеха по най-привлекателните ерогенни зони, императорът забеляза, че в очите на прекрасната му съпруга проблясва лека ревност.
– Достатъчно Габрилия – каза Калигула, докато сваляше хубавото момиче от ремъците. – Искахме да се порадваш на Инцитатус, за да усетиш мощта му, но не е желателно да свикваш с него. – Габрилия бе извън себе си от щастие и с удоволствие би оставила Инцитатус да проникне в нея отзад, но императорската двойка я отведе в съседната стая и я утеши с агресивен, но чувствен секс, така че тя бързо забрави жребеца и отдаде на своите двама любовници гаудиума на живота си.
Няколко дни преди календи на март, докато Калигула доизпипваше плана си, началникът на кабинета му донесе списък на чакащите да се срещнат с него. Сред обичайните патриции, предприемачи, банкери и имперски досадници Калигула забеляза името Родана Тудитания Моста, майката на Габрилия.
– Какво удоволствие е да се срещнем, Родана – поздрави я императорът и целуна ръцете ѝ, когато я въведоха в кабинета му. Беше впечатлен от приятното ѝ елегантно поведение и приликата с дъщеря ѝ, която беше доста поразителна въпреки различните прически. Тя също бе очевидно очарована от красивата му физика и благородните му, но и приятелски маниери.