Все още не се бе омъжила след смъртта на бащата на Габрилия, загинал през септември предната година по време на лов за диви прасета. Родана бе загрижена за престоя на дъщеря си в двореца и заради това, което бе дочула във Флоренция от приятели, видели Габрилия да пее гола в Базилика Емилия и да бъде "изнасилвана" от десетки мъже след това.
– Беше много мило от нейна страна да го направи за честването на вълчицата – каза Калигула и леко притисна Родана към стената. – Не си ли съгласна, че всички зрели жени трябва да имат колкото любовници си искат?
– Не съм срещу това, цезаре. Но вчера следобед се видях с Габрилия и ангелският ѝ глас беше ужасно дрезгав... Тя го губи, повярвай ми.
В интерес на истината, Ладиса също бе забелязала, че като крещи много по време на секс, гласът на момичето започва да се променя.
– Какво искаш от мен? – прошепна Калигула в ухото на Родана.
– Знам, че е влюбена в теб и съпругата ти, но моля те, цезаре, нека я върна във Флоренция, да се погрижа за гласните ѝ струни заедно с учителите ѝ по пеене.
– Ако ти върна Габрилия, ще ми позволиш ли да сваля туниката ти? – прошепна Калигула и погали корема ѝ с дясната си ръка.
– Не съм толкова красива като нея – заяви Родана и засрамено погледна ръката му.
– Но се обзалагам, че се подмокряш също като нея – каза Калигула, откопча колана ѝ и вдигна коляно към слабините ѝ.
– Цезаре, моля те, аз не съм...
– Хайде, Родана. Бъди добра и си разтвори краката – прошепна той, докато леко пощипваше през туниката зърната ѝ. – Трябва да те имам.
Неспособна да се съпротивлява на директния му подход, Родана започна да се целува страстно с него, да го прегръща като отчаяно нуждаеща се от любов жена. Той свали туниката, препаската и превръзката на гърдите ѝ. Тя беше на около трийсет и пет години и все още в отлична форма. Зърната ѝ бяха твърди, щръкнали и чувствителни, а вулвата ѝ бе подгизнала, точно както предположи Калигула. Той вкара пръст в нея, за да я помирише и да разпали сетивата ѝ. Тя мълвеше страстни думи, коленете ѝ се подгънаха и тя се свлече на килима, прегърна краката му и погледна нагоре към него. В този миг той си сваляше робата, надвесен над нея. Облиза ботушите му, без да сваля поглед от приличащата му на банан ерекция, хипнотизирана от гледката на младия гол мъж. Затаи дъх в очакване, разтвори широко крака, а той започна да трие стъпалото си в слабините ѝ. Вкара върха на ботуша си между мокрите ѝ срамни устни и почти я доведе до оргазъм. След това бавно сниши чатала си към лицето ѝ, за да разпали похотта ѝ, като я дразнеше, потривайки тестисите си в устните ѝ.
О, това така ѝ хареса! Тя обожаваше гледката, миризмата и допира до мъжките гениталии! Облиза и захапа скротума му, подмокри се също като дъщеря си, когато той вкара еректиралия си член в устата ѝ и започна да я чука отгоре направо в гърлото. От това дъхът ѝ спря. Докато се бе разкрачил над лицето ѝ и я оставяше да лиже и смуче ануса му, похотта ѝ така се развихри, че тя започна сама да се води към оргазъм със собствената си ръка. "Хубаво", помисли си Калигула, който обичаше да гледа мастурбиращи жени. Разтресе се цялата, когато започна да свършва. Езикът и продължи да се стрелка по аналния му сфинктер като пиявица, а той започна да търка слабините си над стенещата ѝ уста. След това я сграбчи за ханша и придърпа мократа ѝ вулва, за да я целува и да ѝ достави още повече удоволствие, преди да проникне в нея и да я тласка, докато свърши отново. Тя беше поразена и дори уплашена, когато осъзна, че императорът се празни в нея като бик.
– Направих ли те щастлив? – попита тя, след като конвулсиите му се успокоиха.
– Винаги съм очарован, когато правя любов с нова жена – отвърна той, докато си почиваше между краката ѝ и я целуваше лекичко. – Без значение от мотивите или обстоятелствата, временното завоевание над ново тяло винаги е удовлетворяващо. Дори да е, за да си върнеш Габрилия. За това ли беше?
– Да, цезаре. Но и за мен беше много вълнуващо.
– Ела – каза той и ѝ помогна да стане. Загледа се в тънкото ѝ тяло, докато отиваше гола към банята.
По-късно повика Ладиса и я запозна с Родана. Обясни ѝ, че е дошла да отведе дъщеря си обратно в Етрурия, за да лекува гласните ѝ струни.
Раздялата с Габрилия не беше лесна. Но по време на обяда в покоите на Лейди Калигула и Родана обещаха на младото момиче, че веднага щом ангелският ѝ глас се възстанови, тя ще се върне в Рим. Ладиса и Габрилия плакаха в прегръдките си, но накрая разбраха, че толкова обещаващата ѝ певческа кариера си струва малката жертва да се разделят за месец-два.