– Да се грижиш добре да нея, разбра ли? – изплака Габрилия на Калигула, докато сладко се целуваше с Ладиса.
– Разбира се, Габри – отвърна той и също я целуна.
– Имам лошо предчувствие, Лейди – прошепна младото момиче в ухото ѝ. – Сякаш повече няма да те видя.
– Не се тревожи, скъпа. Нашата любов е непобедима – изтъкна Ладиса и я целуна, докато Родана излизаше след Калигула от всекидневната. Веднага щом излязоха, Габрилия бе завладяна от внезапен порив на желание и трескаво свали туниката на Лейди, а Лейди пък свали нейната. Бързо се мушнаха в леглото на Ладиса и правиха любов като две чувствени содомитки, забравили за Родана, Калигула и целия свят. Мъничкият юмрук на Габрилия влезе в слабините на Ладиса и виковете им отекнаха високо, докато и двете се грееха на огъня на Сафо.
След като поседя почти час в чакалнята на императора, Родана започна да се тревожи и се върна в покоите на Ладиса да види какво става. Чу стоновете на дъщеря си и убеди Аркана да обяви пристигането ѝ в спалнята на Ладиса. Въпреки виковете и сълзите на Габрилия, успя най-накрая да я откъсне от Ладиса и да я изведе от двореца през една странична врата. Чакаше ги удобна каляска, поръчана от Калигула, и с нея потеглиха към Флоренция. Това пътуване се стори на Габрилия по-мъчително от спускането в подземния свят.
30.
По-късно същия следобед Друзила отиде в отделението за поддръжка на двореца. Все още се правеше, че я следят, и се срещаше скришом с Хорея, за да му предаде послание за Катег, написано, както винаги, на гръцки на пергамент, надлежно сгънат и подпечатан.
След огнени любовни излияния тя пишеше на сенатора за непоносимата болка от раздялата им, наложена от безумните агенти на императора, и се преструваше, че не може повече да чака за нова среща. Трябвало да го види съвсем скоро с единствената цел да успокои сърцето ѝ и да позволи на страстта ѝ да избухне още веднъж заедно с неговата. Както се бе уговорила с брат си, тя предложи на Катег да се видят в нощта на календи, на което той пък отговори на следващия ден, че едвам ще дочака още една нощ с нея без свидетели, както тя иска. Катег бе на върха на щастието си. Канеше се да ѝ пише подобна бележка, не само заради това, което бе чул за сексуалното ѝ поведение по време на Луперкалиите, което подпали желанието му към нея като никога преди, но и защото възнамеряваше да я използва като нищо неподозиращ съучастник в конспирацията.
Друзила сложи пеперудената брошка на великолепната си нова черна рокля с гарнитури от гущерова кожа, която Петроний бе ушил специално за нея. Обу подходящи боти с висок ток, наметна дълга зимна пелерина от норка и тръгна към дома на Катег. Беше студена зимна нощ, но тя стана гореща като пещта, отопляваща къщата му. Слезе от носилката си и влетя в атриума. Хвърли кожената наметка на пода и прилепи тялото си към неговото, целуна го, сякаш не можеше да чака и минута повече да му се отдаде.
Застена и се загърчи като гущерче, остави младия сенатор да потрива халките на зърната ѝ, шепнеше му колко му е благодарна, задето я е въвел в удоволствията чрез пробиването на чувствителните точки по тялото и колко е развълнувана, че може сега да усети силната си възбуда. Опиянен от чувствения ѝ дъх и от аромата на възбудата ѝ, той започна бавно да я съблича, очарован от съблазънта на едрите ѝ гърди, въодушевен от ослепителната красота на стройното ѝ тяло. Тя импровизира похотлив танц, в който бавно му показваше краката си и секси гащичките си, направени от прозрачна коприна с гущерови шарки. Беше неустоима! Халката на клитора ѝ проблясваше отдолу, когато опъваше прозрачната тъкан по прекрасния си обръснат пубис. Как би могъл някой мъж да остане равнодушен към такъв спиращ дъха дар от боговете? Нима не би забравил всички опасности, ангажименти, начинания, материални облаги и вероятни загуби, само за да подържи това тяло в прегръдките си и да почувства как чувственото животно под кожата му се предава изцяло в неговата власт?
За Катег този въпрос дори не заслужаваше да бъде удостоен с отговор, тъй като омаята на похотта ѝ проникваше във всяка фибра на тялото му и той се изгуби в нея, възбуден още повече от допълнителните халки на перинеума ѝ и от ефекта, който оказваха на ерогенните ѝ нерви, когато я обладаваше по всички възможни начини и получаваше бурната ѝ реакция и феноменалните ѝ оргазмени изблици.
– Не мога да остана като последния път, любов моя – предупреди го Друзила, след като бе изпълнена щедро с необичайните му еякулации.