След като Калигула представи различните проекти за нови пътища и сгради, които ще се строят в други провинции, някои от висшестоящите сенатори, поканени на съвета, възразиха, че въпреки богатствата на империята такива огромни начинания изискват финансиране, каквото римската хазна не може да си позволи.
В същата битка за финансиране със Сената се впускаха всяка година и предшествениците на Калигула. В римския законодателен орган винаги проникваха корумпирани патриции и късогледи членове на ордо еквестер (конническото съсловие), съставено от богати земевладелци, банкери и заможни предприемачи. Мнозинството сенатори и конници напълно подкрепяха политиката на експанзия, типична за Юлиево-Клавдиевата династия, основана от Юлий Цезар и продължена от Август, Тиберий и сега Калигула, но някои членове на Сената и на конническото съсловие се поддаваха на носталгията по републиканските идеали, подхранвана от ултраконсервативните и лицемерните политици, наричащи себе си бони – добродетелните!
Гласовитото малцинство пречеше на римската политика на поколения управници от няколко века насам, но беше окончателно разбито осемдесет години преди Калигула, след като членовете му, начело с Брут и Касий и с одобрението на Цицерон, подготвиха и извършиха убийството на Юлий Цезар. Гневът на римляните, които от дън душа обичаха най-великия герой на народа си за всички времена, беше страшен и неизбежен. Конспираторите избягаха от Рим като страхливци, но по-късно бяха убити или принудени да се самоубият от отмъстителните армии на Марк Антоний и Цезар Октавиан. Октавиан управлява Рим като император Август повече от петдесет години. Но Калигула знаеше, че напоследък се надигаше ново поколение бони. Осъзнаваше, че личната завист и омраза мотивират действията на тези мизерници. И знаеше, че както винаги боните ще прибягнат до клевети и престъпления, за да не допуснат силният свободомислещ управник по силата на своето върховенство да освободи – поне донякъде – римското общество от оковите на корупцията и привилегиите.
Воден от такива жизнено важни и висши мотиви, младият император влезе в спор с дребнавите монетарни грижи на високопоставените сенатори, които му се противопоставиха по време на императорския съвет. Като великите си предшественици, и Калигула се чувстваше натоварен със святата мисия да превърне Римската империя в най-великата цивилизация на земята и тази мисия отиваше отвъд собствения му живот и лични заслуги. А повечето сенатори и конници се отнасяха съм ролята си в нея и към политическата си кариера, съобразявайки се само с кратковременни инвестиции и печалби, както всички обикновени тесногръди хора.
Невий Суторий Макрон, началникът на щаба на Калигула, припомни на най-младите гости на съвета, че след смъртта на император Тиберий общото въодушевление на народа от красивия, високоинтелигентен Юлиево-Клавдиев наследник предизвика Сената да даде на Гай Цезар Калигула Германик неограничен империум върху всички аспекти от римския живот, нещо, което предшествениците му – Август и Тиберий – не са получавали никога по официален път.
Чичо Клавдий посочи, че макар да е директен потомък на Август по майчина линия, Калигула е син на покойния му брат, великия римски генерал Друз Клавдий Нерон Германик, но се наложи да помоли Друзила да завърши разказа му, тъй като гостите започнаха да се подхилват на заекването му.
Друзила обясни, че покойният ѝ баща Друз Клавдий Нерон, назначен за губернатор на трите Галии от осиновителя му император Тиберий, ръководил няколко победоносни нашествия срещу германските племена. Спечелил си прозвището Германик, защото върнал обратно Орлите (знамената на римските легиони), които попаднали в ръцете на германските орди по време на прочутата засада в Тевтобургската гора в края на лятото на 762 г. от основаването на Рим (9 г. сл. Хр.). В най-тежкото поражение в цялата история на Рим три цели легиона под командването на генерал Публий Квинтилий Вар били изклани от по-многобройните германски войни, водени от вожда Арминий. Това хвърлило августейшия император в шок и вцепенило римляните.
Връщането на Орлите от Вар възвърнало римската чест за пред света и било приветствано с огромен ентусиазъм по време на живописните триумфи на Германик в големите градове на империята. Но Германик умрял от тифозна треска на 33-годишна възраст в Антиохия, Сирия, когато бил в апогея на своята слава и след като бил определен от Тиберий за единствен наследник на императорския трон. Тогава Калигула бил на седем годинки. Мъката била огромна. Многобройни тълпи се стекли на погребението на Германик и то продължило три дни с невиждани процесии, пирове и великолепни игри.