– Накараха ли те да пиеш вермут? – попита я той, като усети дъха на силното ароматно питие, докато ръцете му галеха леко бедрата ѝ.
– Да... Това ме направи много чувствена.
Разтвори крака и го остави да опипа слабините ѝ, пубисното ѝ окосмяване, влажните ѝ срамни устни, все още щедро облени с лепкава сперма вътре и вън. Сърцето му биеше силно в гърдите. Дъхът му се учести. Тя хвана ерекцията му под тогата.
– Заведоха ли те в странноприемница? – попита.
– Да... – преглътна тя. – Наеха стая.
– И ти ги остави да правят с теб каквото си искат, нали? – прошепна ѝ той, докато сваляше ездаческия ѝ костюм.
– О, да, Кал... Те бяха много силни.
– Хареса ли ти?
– Да, те ме накараха да свърша много пъти.
– Колко?
– Не знам... Не можех да спра.
– Направи ли го и с други посетители?
– Да... Чуха ме да викам и влязоха в стаята, и... О, Кал, много ми хареса! – каза тя задъхана, близо до оргазъм, докато той подръпваше зърната ѝ.
– Хайде, говори! – притисна я цезарят, завря коляното си между краката ѝ и го приближи към пубисната ѝ кост. – Какво се случи после?
– О, не помня много, защото бях почти пияна и много чувствителна и исках още и още... Те ме свалиха долу в таверната както си бях гола... О, Кал, понякога така силно усещам всичко и искам да се отдам на много мъже и да бъда изпълнена от мъжките им органи също както ти казваш.
Подпален от възбуждащия ѝ разказ, Калигула заведе страстната си съпруга в спалнята. Сложи я на леглото и вдигна краката ѝ, разтвори ги широко и се загледа в потрепващото ѝ омагьосващо съкровище. Започна да лиже и да дразни клитора ѝ и да слуша стенанията ѝ. След това потопи уста в набъбналите ѝ зачервени срамни устни и вдъхна вкусния аромат на похотта, примесен със спермата на мъжете, които я бяха обладавали през нощта. Започна да я изяжда с цялата си любов и усети как многократно експлодира в гаудиум.
Месалина се върна в императорския дворец в деня преди нони.
По-бляскава, щастлива, здрава, елегантна и пъргава отвсякога, седемнайсетгодишната Валериевата принцеса пристъпи тържествено през главния вход в голямото фоайе, придружена от двама охранители с фамилни знаци по дрехите. Високият ѝ ръст се бе увеличил с още няколко сантиметра от високите токчета. Лъскавите вълни на гарвановочерната ѝ коса, неустоимите ѝ тъмносини очи, поразителната красота на овалното ѝ лице, идеалните пропорции на чертите ѝ предизвикваха тръпки от възхищение у всички мъже, които се мотаеха наоколо, привлякоха тълпи от почитатели, които я поздравяваха, докато тя пресичаше атриума. Спря се на няколко пъти, за да получи комплименти и покани за празненства и вечери от патриции, банкери и предприемачи.
В двореца очакваха Месалина. Два дни преди това, при пристигането ѝ в Тарентум с водача ѝ Фидат Нов, с което приключи интригуващото ѝ пътуване на Изток, Миси изпрати писмо на Друзила по най-бързия имперски куриер, с което съобщаваше, че ще дойде да я види в деня преди нони. Бе написала, че плаването от Гърция до Южна Италия било тежко и плавателният съд се забавил, но била неизмеримо щастлива, в страхотна форма, нямала търпение да ѝ разкаже за хилядите приключения, сполетели я през последните два месеца, и да чуе от Друзила най-горещите клюки от Рим.
Муций я чакаше в йонийското пристанище цял следобед. С всеки час ставаше все по-тревожен, но накрая пътническият кораб от Патра в Гърция пристигна на кея на Тарентум и византийският сводник видя царствената си подопечна да слиза и да тича към разтворените му обятия. Той я прегърна бащински и се зарадва на целувките и виковете, с които тя изрази привързаността и благодарността си за неоценимите преживявания, които ѝ бе осигурил, не само в игралните домове и бордеите, но и като бе накарал Фидат да я пази през цялото пътуване и да се грижи за всичко – от храна и квартира, до разписанието на дните ѝ, наемането на образовани гръцки учители, които я водеха в прочути паметници на културата, библиотеки, храмове и светилища.
Като пристигна в Тарентум, Месалина не се чувстваше никак уморена и искаше веднага да тръгне за столицата, но Муций настоя да си почине. Настани я в една местна странноприемница и ѝ подсигури топла вана и опитни масажисти. Там тя написа писмото до Друзила, докато Муций поръчваше вкусна вечеря с типични за Южна Италия ястия в стаята ѝ и наемаше двама млади поети, да ѝ пеят, докато заспи.
– Миси! Изглеждаш страхотно! – възкликна Друзила и прегърна ослепителната си по-млада братовчедка, когато тя се появи в покоите ѝ.