Выбрать главу

– Имам изненада за теб – каза Друзила, когато Месалина се канеше да си тръгва.

– Какво? Някакъв нов афродизиак?

– Нещо такова... Виж – подкани червенокоската и разтвори деколтето си, за да покаже на Месалина халките на зърната си. На това му се казваше изненада! Месалина още повече се втрещи, когато Друзила вдигна туниката си и изложи на показ обръснатия си пубис и пръстенчетата на клитора и перинеума. Миси беше поразена! Зададе ѝ много въпроси – как, кой, кога, защо? И доста се възбуди, когато Друзила сподели, че от халките оргазмите стават направо фантастични. Въпреки това седемнайсетгодишната изкусителна не прояви никакъв интерес да направи същото, не само защото идеята да си обръсне буйния и много привлекателен триъгълник направо я отвращаваше, но и защото вече знаеше как да се наслаждава максимално на секса и всякаква допълнителна стимулация по ерогенните ѝ зони, освен обичайния прилив на страст от афродизиаците и гъбите, които толкова обичаше, не ѝ бе необходима, дори понякога си беше направо излишна.

Когато излизаше от покоите на Друзила, Месалина забеляза по-възрастен мъж, който държеше няколко свитъка под мишница и тромаво се качваше по мраморното стълбище, докато тя слизаше по него. Той се стресна, като видя красивата като богиня жена да се спуска съм него. Поразен от ослепителната ѝ хубост, изпусна свитъците и те паднаха на стъпалата. Тя внимателно му помогна да вдигне два от тях и продължи надолу към атриума. Възрастният мъж остана като окаменял и дълго гледа след нея извивките ѝ, докато плавно вървеше по коридора и накрая се изгуби от погледа му.

– Какъв задник, а? – коментира батавският охранител, който стана свидетел на сцената.

– Знаеш ли коя е? – попита мъжът.

– Не.

– Хм, не е нещо, което ни се полага на нас май – каза чичо Клавдий и продължи да се изкачва по стълбите. Въпреки че беше братовчед на Месалина по нейна майчина линия, не беше я виждал от десетгодишна и не я позна вече пораснала. Ако знаеше каква съдба му е отредена със спиращата дъха красавица, която срещна в този ден на стълбите, щеше да пукне на място от изненада.

31.

– Дърпайте котвените въжета, идиоти! – изрева командирът Гай Лаврентий Менузий на екипажа си.

– Вдигайте платната! Веднага! – извика и боцманът.

Трите бойни кораба, ескортиращи съда на Саломе, се канеха да предприемат опасна маневра, защото нямаха друга алтернатива. През последните три дни принцесата от рода на Ирод отказваше да напусне финикийската си бирема на име "Седмият воал", блокирана от бурята на брега на Вентузия, най-малкия понтийски остров на трийсет и пет километра от Анциум.

За щастие "Седмият воал" не се разби в подводните скали. Само се килна надясно и леко се повреди. Призори след три дни беснеене заплашителните югоизточни ветрове започнаха да стихват и бурята замря. Трите римски бойни кораба излязоха от залива, където бяха пуснали котва по време на бедствието, и загребаха колкото може по-близо до съда на Саломе. Закачиха го с котвите, за да го издърпат. Няколко рибарски лодки тръгнаха да разузнаят маршрута напред. Командирът Менузий даде на един от рибарите запечатано писмо за властите на пристанището в Анциум, което трябваше спешно да се предаде на императора. Без да знае, че целият дворец се е изнесъл край езерото Неми преди два дни, той информираше Калигула за бурята, блокирането на биремата "Седмият воал" и отказа на принцесата да се пренесе със свитата си на неговия боен кораб, както и за усилията за спасяването на превозното средство на Саломе.

От килнатия капитански мостик Саломе гледаше безстрашно римските и финикийските моряци, които се трудеха на шпила. Двайсет и една годишната екзотично красива брюнетка беше висока метър седемдесет и пет, с дълга черна къдрава коса, която се развяваше на вятъра, а туниката ѝ прилепваше като втора кожа по заобленото ѝ тяло и привличаше вниманието на мъжете.

– Въведете принцесата вътре – нареди Менузий на капитана на "Седмият воал". Римският командир наблюдаваше от кораба си оживената дискусия между Саломе и финикийския капитан, която завърши с категоричния отказ на принцесата да се върне в каютата си.

Раздразнен от ината на Саломе, Менузий заповяда да издърпат котвените въжета, за да могат бойните кораби да изтеглят биремата и да я изправят, след което да я издърпат от пясъка, в който бе заседнала.