На няколко пъти опитаха тази маневра, но без успех. В късния следобед рибарите се върнаха от Анциум с императорска заповед за Менузий да принуди Саломе да слезе от "Седмият воал" и да я приюти на сигурно място на бойния кораб. Според нарежданията на Калигула след това Менузий трябвало веднага да отплава към италийския бряг и да се установи на док в Анциум вместо в Остия, както бе планирано.
Римският командир изпрати свои моряци да вземат Саломе, но тя се барикадира в каютата си заедно със своята свита и заплаши, че ще се самоубие, ако римляните продължават да настояват. Призори на третия ден след нони – дванайсетия ден на март – бе направен още един опит да се изтегли "Седмият воал" на вода, който този път се оказа успешен. До обяд съдът бе на безопасно място в Анциум. Саломе бе посрещната от кмета и имперската принцеса и аплодирана от малка тълпа високопоставени личности, рибари и моряци, чакащи на кея. Тя топло прегърна Друзила, която окачи на шията ѝ гердан от лаврови клонки.
– Брат ми беше изключително загрижен за безопасността ти и няма търпение да се види с теб – каза Друзила на принцесата от рода на Ирод.
– Ако брат ти е толкова красив, колкото си ти, Друзила, ще се влюбя в него още от пръв поглед – заяви Саломе. Тя бе млада жена в пълна хармония със себе си. Бе няколко сантиметра по-ниска от Друзила, но много привлекателна, кръшна като истинска танцьорка и заоблена в ханша, бедрата и корема, с искрящи черни очи, дебели изпъкнали устни, голяма уста и идеални бели зъби.
След като бе посрещната от видните граждани и приветствана от десет униформени батавски охранители на коне, Саломе представи своята трупа от танцьори на Друзила.
На нони през март, три дни преди пристигането на Саломе в Анциум, ескортът на Калигула, състоящ се от батавски охранители на коне, поздрави императора, докато той вървеше с Ладиса през градината на двореца към колесницата си и се канеше да тръгне с нея към езерото Неми.
Докато съпругата му отвръщаше на поздрава на охранителите, към императора се втурна слуга и му предаде запечатан свитък.
– С какви новини те тревожат, любов моя? – попита Ладиса съпруга си, като забеляза, че докато преглежда свитъка, по лицето му се изписва разочарование.
– От Ирод Агрипа е – отвърна Калигула. – Не може да дойде на езерото Неми.
В писмото си еврейският принц обясняваше, че трябва да остане в Александрия, тъй като възникнали нови спорове сред учените и главният библиотекар заключил вратите на библиотеката и не пускал никого, докато събралите се не се съгласели на условията му. Агрипа преговарял с двете страни и с равините, които пък взели страната на главния библиотекар.
– Е – каза Калигула, като прочете писмото на приятеля си. – Трябва да се изправя срещу предателите без човека, на когото най-много се доверявам. Това ли е предизвикателството, което ми изпращаш, Юпитере?
Вдигна очи към небето, за да потърси отговор от великия бог, но видя чичо Клавдий, който го гледаше въпросително от прозорец на третия етаж. Калигула завърза бързо свитъка с панделката и го върна на слугата, като му заповяда да го предаде веднага на чичо Клавдий. След това се качи при Ладиса в колесницата и отпътува, следван от батавците на коне.
Край Неми най-важните гости бяха настанени в имението. Другите бяха отседнали в собствените си вили или в къщите на приятели, или в странноприемници в близкото селце. Охраната бе изключително строга и бдителна. Сто батавски бойци се редуваха на смени да пазят имението отвътре, а дузина скаути посрещаха гостите на главния вход и проверяваха пропуските им с печата и подписа на Друзила.
Лейди си спретна собствен дворец в една от двете триетажни резиденции. Аркана и Кардикса отговаряха за персонала от готвачи и робини. На Ения, която вече бе най-добрата приятелка и доверена изповедници на Лейди, бяха поверени приемите и контактите с околния свят. Половината от трийсетте спални на резиденцията бяха предназначени за съпругите и дъщерите на чуждестранните посланици. Лейди зае императорския апартамент на втория етаж близо до стаята на двете бритски телохранителки. Ения получи малък апартамент в другия край на зданието, а любимците на Лейди, като Секст, Рем, Марцел, Крацион и Помилий, заедно с някои други бяха разквартирувани в спални на третия етаж.
На първия етаж имаше зала за пиршества с двайсет лектуса, плюс сепарета, стаи за хазарт и биларий (помещение с 60 места, разположени около квадратна маса, подобна на съвременните билярдни маси, с голяма дупка в средата, на която се играе игра с пръчки и оцветени топки от слонова кост). Всичко това даваше на Лейди и гостите ѝ приятни възможности за забавления. В приземния етаж пък имаше парни бани, спортна зала и стаи за масаж. Всички те се намираха до голям отоплен басейн, на половина разположен в сградата, на половина – в прекрасно поддържаната градина.