По-голямата от триетажните резиденции (онази с двете квадратни бойници ѝ тераси отстрани) бе заета от Калигула, който си имаше в нея свой собствен императорски апартамент с голяма спалня, баня, всекидневна, балкон и личен кабинет на втория етаж, близо до обширната зала за срещи и до няколкото работни стаи за писарите си. На другия край на втория етаж се намираха два по-малки апартамента. В единия се настани Друзила с Бризея, а другият бе запазен за Саломе. Шестте просторни спални на третия етаж бяха дадени на Месалина, Лесбия, Агрипинила, Пиралис, Деми и Ламита. На първия етаж беше залата за пиршества на Калигула, която се оказа по-голяма от тази на Лейди: на две нива от двете страни бяха разположени трийсет лектуса, между тях се намираше огромен дансинг, в чиято южна част имаше завеса, а в северната – пет мраморни стъпала, водещи до пищен лектус медиус, запазен на императора и най-близките му приятели, обграден с коринтски колони и арки от всички страни. Цензорът Публикола Тудитаний бе отседнал с Лактия и Сетис във вила на приятел наблизо и получи от Друзила постоянен пропуск да идва и да се забавлява. И на други хора в околността бяха раздадени постоянни пропуски – това бяха сенатори и патриции, чиято подкрепа за императора не подлежеше на съмнение, или пък красиви млади мъже, роднини, приятели и местни жители, лични познати на Друзила.
През последните два дни преди пристигането на Саломе езерото Неми бе развълнувано от същата буря, която изтика и "Седмият воал" в пясъците на Вентузия. Това обаче не спря Калигула да събере посланиците на дълги многочасови заседания през деня и да кара писарите да пишат нови търговски договори срещу писмени ангажименти за предоставяне на войска, помощен персонал, оръжия и провизии.
Пъстрите дрехи и екзотичните маниери на посланиците бяха много привлекателни за римлянките и същата вечер се завързаха няколко любовни връзки. По време на първото вечерно празненство в резиденцията на Калигула Бохрус, грубоватият сто и петдесет килограмов посланик на Бактрия забеляза, че Лесбия му хвърля погледи. Повика я на лектуса си и разбра, че нимфетката обича много да я прегръщат и целуват агресивни и силни мъже, че лесно позволява да я опипват по слабините и по големите срамни устни, които набъбваха, когато щипеше малките ѝ зърна, а тя потриваше чудовищната му ерекция между стройните си бедра. Лесбия заведе Бохрус в една от стаите в приземния етаж, въпреки че бе силно задъхана и имаше опасност да загуби контрол, докато се отдава на гологлавия гигант с вид на татарин, но пък нямаше търпение да усети как големият му орган прониква в нея и разпъва тясната ѝ вагина. Остана с него там няколко часа, съблазни го да прави любов с нея по начина, по който обичаше. Той дълго я дразни и възбужда, изпълни я с ерекцията си, движеше я бавно напред и назад, когато влизаше докрай – спираше и продължаваше с лекички тласъци, а това я караше да вика и да се тресе, още преди той с пълна сила да започне да я чука, докато премахне всичките ѝ задръжки и я докара до пълен екстаз.
В това време Месалина и Друзила дръпнаха завесата на южната страна и се появиха с гръм и трясък на празненството, заобиколени от факлоносци и музиканти. И двете бяха облечени в последните прилепнали творения на Петроний, под които телата им се виждаха напълно, бяха и с подходящи боти на високи токчета. Двете великолепни млади жени минаха с танцова стъпка между лектусите, за да огледат най-привлекателните мъже и да дадат шанс на по-дръзките да ги разсъблекат и да се порадват на голотата им. Без дрехи те много си приличаха, с тази разлика, че Месалина имаше внушително черно окосмяване на триъгълника, което беше толкова хипнотизиращо, колкото и златните халки и обръснатия пубис на Друзила. Месалина почувства, че Калигула я гледа от лектуса си, обграден от Пиралис, Деми и Ламита, приближи се към него и се облегна на една от коринтските колони, вдигна ръце и леко разлюля бедра, очаровайки го е пълното великолепие на голотата си. Впи в него омагьосващите си сини очи, докато той не стана и не тръгна към нея.
– Защо никога не си идвала при мен в двореца? – попита я Калигула и погали бедрата ѝ.
– Мислех, че не можеш да ме понасяш – отвърна Миси.
– Това беше отдавна – каза императорът и си спомни, че я е виждал няколко пъти, но тогава тя бе кльощаво момиченце, две години по-малко от Друзила и той само се чудеше как да я разкара, за да остане сам с червенокосата си сестра.