Месалина бе останала само по боти с високи токчета и с тях беше няколко сантиметра по-висока от него, затова се сниши, плъзгайки гръб по колоната, достатъчно, за да застанат лицата им на едно ниво.
– А сега по-различно ли е! – попита тя и преглътна в очакване.
– Не знам... Страхуваш ли се от мен? – запита я императорът, прокара пръсти през буйния ѝ триъгълник и заби нос в косматите ѝ подмишници.
– Малко – отвърна тя и затаи дъх.
– Това ми харесва – промърмори той.
– Защо?
– Мога да използвам този страх, за да те възбудя.
– Вече съм възбудена.
– Така си мислиш.
– Ммм... Нима?
– Ела, ще ти докажа – подкани я, хвана я за ръката и я повлече зад колоните и после навън от залата през задните завеси.
Докато Калигула водеше прекрасната си братовчедка в специална стая в приземния етаж на вилата си и доста я поизмъчи, докато се наслади на темпераментното ѝ отдаване, Друзила с удоволствие прие вниманието на Лъв Гарта, посланика на Понтос, който предяви такива невероятни изисквания срещу помощта си за Калигула срещу партанците. Отиде на лектуса му и му позволи да си поиграе с халките ѝ, което силно я възбуди. Той стана по-агресивен и започна да я хапе по задните части и слабините, да дърпа пръстенчетата ѝ със зъби, като си мислеше, че имперската принцеса сигурно е пълна развратница, щом си е продупчила най-чувствителните точки и така гордо показва халките си с единствената цел да разпалва мъжките фантазии.
"Какво друго би поискала една такава мръсница, освен да бъде просната по гръб, с разперени ръце и крака и да бъде принудена да прави секс?", помисли си Гарта.
Като се възползва от изчезването на Калигула с Месалина, Лъв Гарта даде знак и на други посланици и готови за любов мъже да се приближат. Красивата благородна Друзила изведнъж беше сграбчена от всички страни и остана беззащитна срещу лудостта на мъжете, които ѝ се възхищаваха и се страхуваха от нея, виждайки я в двореца до рамото на брат ѝ, а сега, когато беше гола върху лектуса и чувствено излагаше на показ халките си, те си отмъстиха, като я нападнаха и я подлудиха от похот. Друзила се държа като истинска жена тази вечер! Взе всичко, което искаше, и даде всичко от себе си на мъжете, които опустошаваха гениталиите ѝ като истински хищни животни. А те така дълбоко вкарваха и така силно въртяха в нея твърдите си членове! И колко дълго я чукаха, докато я душаха с ръце, за да направят оргазма ѝ максимално силен, многократен и нестихващ, довеждащ я до пълна лудост и скъсващ връзката ѝ с този свят! Дариха принцесата с преживяване, което тя никога не би забравила, ако умът ѝ през това време беше ясен, а не замъглен от удоволствие. А той си беше точно замъглен, защото груповото изнасилване беше наистина бурно. И накрая и мозъкът ѝ се стопи заедно със сетивата ѝ, тя се чувстваше обладана отвсякъде, пищеше и молеше за още.
В другия край на залата Агрипинила се държеше по-резервирано и се владееше напълно. Беше седнала върху голите си стъпала пред посланика на Картлия, един планинец с малко селски, но въпреки това умен вид, с големи мустаци и сплетена на плитки черна коса. Дойде на вечерята с дванайсетгодишния си син. Тя невинно си играеше с малкия и го оставяше да ѝ вдига дрехите, да я гали по краката и да пипа малката ѝ препаска, като така привличаше погледа на баща си точно където и тя знаеше, че мъжете гледат, когато имат възможност да видят разсъблечена жена. Естествено, посланикът не можа да устои, Агрипинила го съблазняваше, докато той не ѝ обеща кования потир от чисто злато, който се намираше в апартамента му, ако му даде да я целуне "там".
– Искаш ли да ме заведеш в апартамента си и да ме имаш само за себе си?
– О, принцесо, това би било сбъдната мечта.
– Докосни ме – прошепна му тя. Той потри пръсти в слабините ѝ и мушна препаската между влажните ѝ срамни устни. – Като сбъднат сън ли е?
– Да, много повече дори.
Агрипинила, разбира се, беше възбудена, но запази обичайното си хладно поведение, докато посланикът не я заведе в къщата си за гости заедно с невръстния си син и не и даде двата златни потира, за да му позволи да я люби.
От другата страна на градината, в резиденцията на Ладиса, Ения вечеряше със съпругите и дъщерите на посланиците, с няколко свои приятели и млади мъже – синове и роднини на важни гости. Докато музикантите и четиримата голи танцьори забавляваха групичката, Публикола хвърли поглед към лектус медиус и видя, че Ладиса караше Секст, шестнайсетгодишния сабинянски слуга, и Рем, съсобственика на магазина за туники, да наливат вино в отворената ѝ уста.