Възхищението към бащата се пренесло и към сина. Докато Германик воювал, Калигула станал талисман на римските войски благодарение на майка си Агрипина Старата – дъщерята на единствената дъщеря на Август – Юлия. Агрипина обичала да преминава през военните лагери със сина на генерала на ръце. Малкият носел калиги и обикновени войнишки дрехи. Майката карала да го наричат Цезар Калигула. Тъй като знаела, че един ден синът ѝ ще стане римски император, от самото начало на живота му се опитвала да създаде връзка между него и армията, която останала силна както винаги и успяла да принуди Сената да се отнася към новия император с уважение и страхопочитание – задължителни елементи на гражданското подчинение.
По време на първия официален съвет от неговото управление, който продължи цял ден и част от вечерта, красноречието и размахът на Калигула му спечелиха пълно единодушие. Убеди високопоставените сенатори да подкрепят неговите планове за строителство по северната граница, защото то ще укрепи Pax Romana в региона, където стотици галски, белгийски и германски племена вече прегръщали римската цивилизация, тренирали най-добрите си воини и кавалерията си, за да се бие рамо до рамо с имперските легиони, учели латински, приемали римското право, боговете им и начина им на живот.
Опидум Убиорум трябвало да бъде построен отново и превърнат в римски град, целия в мрамор. Веднага бил подписан декрет, който имал силата на закон и който променял старото му варварско име на Колония Агрипина (днешен Кьолн в Германия) в чест на майката на Калигула и Друзила – Агрипина Старата (която, разбира се, била и майка на Агрипина Младата, известна още като Агрипинила, и сестра ѝ Юлия Ливия, позната още като Лесбия).
Били изпратени и пет допълнителни легиона под командването на Сервий Сулпиций Галба, най-способния римски генерал на своето време, бивш легат на Друз Германик и високо ценен от Калигула. На Галба било наредено да се присъедини веднага към римските части в Горна Германия и да поеме върховното командване по цялата северна граница със специалната задача да накаже чатите, непрекъснато изплъзващо се германско племе, ограбващо римските градове в Източна Галия (днешна Източна Франция) и да подготви съкрушителна атака за идващата пролет.
Калигула представи и договора си с крал Тюдор от Британия. Той поискал римска военна подкрепа срещу катувелонските племена на север от река Темза, в случай че се опитат да се придвижат към приятелски настроените към Рим атребатски земи, които в момента се намирали под владичеството на Тюдор. Търговията между римската провинция Галия и Британия щяла да се субсидира чрез плащане в имперски ценни книжа на хазната за транспорта на стоки към и от Британия. Щели да бъдат отпуснати и специални средства на Тюдор за образователна програма, включително и за строителството на римски училища и назначаването в тях на римски персонал, който да преподава латински из цялото кралство.
Императорът обяви и брака си с дъщерята на Тюдор – Дивия Орестила, както беше новото римско име на принцеса Ладиса Тюдор. Този брак щял да скрепи договора още по-здраво. Друзила и останалите участници в съвета станаха и аплодираха решението на Калигула. Тъй като Ливия Орестила беше единствената наследница на кралството на Тюдор, цяла Британия щеше да премине под имперска власт след смъртта на краля, и то само по силата на един брак. Калигула бе поздравен от почитателите си за своята далновидност относно съдбата на Рим през следващите векове.
Набелязаха се точни срокове за строителството в останалите провинции, те бяха записани от писарите и превърнати в закон чрез подписите на висшестоящите сенатори. По съвет на началника на своя щаб Невий Суторий Макрон Калигула назначи нови губернатори на провинции, които да налагат неговата политика. Всички важни дейности щяха да се извършват от римските военни инженери и от войската, с минимално участие на местни работници и строителни предприемачи, които обикновено не можеха да строят качествено прекрасните римски сгради, да се вместват в бюджета и да спазват сроковете. Транспортът на необходимите материали също беше педантично уреден.
За своя приятел Ирод Агрипа, внук на Ирод Велики, цар на Юдея, царство, което през последните сто години беше част от римската административна система, Калигула отдели значителни средства за строителство на пътища, акведукти, болници и нова канализация, които трябваше да подобрят качеството на живот в Йерусалим.