– Защо не поканиш цялата трупа акробати да изнесат представление пред нас? – прошепна Ения в ухото на Ладиса, когато тя се върна е Урсус. Беше се позабърсала малко с кърпа, чувстваше се весела и все още развълнувана от внезапното утоляване на копнежите си.
Лейди се съгласи и Ения бе натоварена с организацията по довеждането на петнайсетимата етруски акробати в имението следващия следобед.
Когато се върнаха във вилата, Ладиса се втурна при Калигула и му разказа какво е правила с Урсус.
– О, Ладиса... От теб направо ми спира дъхът – промълви той и я сложи на леглото си. Завря лице в слабините ѝ, за да опита прекрасната влага, появила се след сношението ѝ с непознат.
– Да, да... любов моя. Целувай ме! Вземи ме! Толкова бях палава, че чак ме е срам да ти разкажа – простена тя.
Това още повече възбуди Калигула и той я принуди да му каже какви ги е вършила с Урсус в коридора на хранителния магазин и докато тя разказваше, той я люби страстно като полудял.
Привечер, докато гледаха залеза над далечното Тосканско море от терасата на една от бойниците, той видя, че бурята окончателно е утихнала и Саломе със сигурност ще пристигне на следващия ден.
– Очакваш доста от нея, нали? – попита го Лейди. Знаеше, че той няма търпение да се срещне с принцесата от рода на Ирод.
– Да... Утре вечер искам да ми покаже прочутия си танц.
– Няма ли да е прекрасно, ако ѝ се насладиш сам, без други хора наоколо? – прошепна му тя и го целуна по шията.
Ладиса и Калигула се съгласиха, че на следващата вечер ще направят отделни празненства. Тя му съобщи, че ще покани трупата акробати и сама ще забавлява гостите си, а той би могъл да предложи на своите танца на Саломе.
– И на другия ден ще си разказваме какво се е случило и ще правим любов отново и отново.
– Лейди... скъпа! Създали сме възможно най-дълбоката връзка, която две специални души могат да имат на този свят.
– Знам, любов моя... Чувствам се толкова твоя! Твоя съм с костите си, с вените си, с всичко, което правя, само и само за теб!
Сърцата им биеха в съзвучието на истинската любов, в хармония със самата природа. Сетивата им се сляха в едно отново, нагрети от страстта, направо там, на бойницата на резиденцията, до парапета, на мозайката на пода. Калигула беше все още само на двайсет и пет години, а Ладиса на осемнайсет и те изпитваха един към друг такова желание, каквото само любовта може да породи на тяхната възраст.
Рано сутринта на четвъртия ден след нони, два дни преди иди на март, Бризея започна да събужда Друзила с нежни целувки по шията.
– Обичам те, господарке – прошепна тя в ухото ѝ.
Спящата Друзила простена и се обърна към нея.
– Никога няма да престана да те обичам, дори когато спиш – прошепна отново робинята.
Друзила я прегърна, без още да отваря очи.
– О, скъпа... – промърмори тя.
Бризея я целуна лекичко по устните. Спяха заедно през последните нощи и бяха станали дори по-влюбени отпреди.
– Писарят ти ме помоли да те събудя – каза Бризея и я целуна отново по устните.
– Ммм... – направи гримаса принцесата. – Колко е часът?
– Малко преди изгрев.
Друзила изпръхтя недоволно и се обърна.
– Имаш много работа за вършене, прекрасна ми принцесо – настоя Бризея, като масажираше раменете ѝ и я целуваше по шията.
След горещата вана Друзила отиде в кабинета си, седна зад бюрото и прегледа съобщенията си. Калигула ѝ бе оставил бележка, с която я информираше, че Саломе пристига всеки миг на пристанището в Анциум, и искаше от нея да организира подходящо посрещане. Посланиците на Комаген и Итурия, които имаха апартаменти в същата сграда, пък ѝ благодаряха за решителната дипломатическа намеса, обявяваха, че след приключването на мисията им са решили да се върнат в Рим преди обяд, и я молеха да се свърже със съпругите и дъщерите им, които били настанени в резиденцията на Ладиса, и да им каже да се приготвят също за отпътуване. В кратко писмо Акилий Требелий, трибунът на преторианците, отговарящ за наблюдението на двореца в Рим, я уведомяваше, че е чул слухове за брожения сред италийците на изток от Рим и дори за заговор срещу императора край Неми. Публий Сертик, скаутът, който ѝ помогна при мисията у Катег, трябваше да пристигне малко след пладне, за да се заеме с охраната. Херберт, началникът на батавските охранители, ѝ съобщаваше, че през нощта петнайсет от четиридесетте коня, които пазачите държаха във фермата под имението, са намерени мъртви, вероятно отровени, а десет от животните били още живи, но тежко болни.
С обичайната си пъргавина Друзила нареди двама скаути да проучат веднага етруските акробати, да проверят оборудването им и да ѝ представят писмен доклад до два часа след пладне. След това се видя с Херберт и двамата обсъдиха сериозния проблем с вероятното отравяне на конете. Батавският вожд, както и всички останали освен нея самата и брат ѝ, не знаеше нищо за конспирацията, затова предположи, че в сеното на конете е попаднала отровна трева и това ги е убило. Друзила се престори, че е съгласна, но се замисли, че инцидентът е доста подозрителен. Всъщност Херберт също имаше известни подозрения, но не искаше да тревожи Друзила по време на почивката ѝ. Тя обаче го помоли да усили охраната на фермата за всеки случай.