– Колко охранители можеш да отпуснеш да ме придружат на пристанището в Анциум, за да посрещнем важен гост днес? – попита тя Херберт.
– Не повече от десет – отвърна той.
Достатъчно са, помисли си Друзила. И нареди на верния германски воин да се погрижи десетимата охранители да я чакат във фермата с конете си един час преди пладне.
След като Херберт излезе от кабинета ѝ, тя написа бележка на управителя на резиденцията на Лейди да изпълни исканията на посланиците и да предупреди съпругите ѝ дъщерите им да се приготвят за отпътуване преди пладне. След това прочете писмото на Акилий, но слуховете за брожения сред италийците не я разтревожиха. За пряко нападение на добре охраняваната вила, построена високо над езерото Неми, ще са необходими поне хиляда въоръжени мъже, а също така и артилерия, помисли си тя. Нямаше сведения италийските народи – а те всички бяха римски граждани – да са събирали и обучавали войски. Пък и какъв интерес биха имали те от свалянето на императора, като се имат предвид огромните им придобивки от земи и средства за развитие на собствените им начинания, които Калигула им бе осигурил?
След приветстването на Саломе на пристанището в Анциум Друзила покани принцесата от рода на Ирод в собствената си носилка. Въпреки че се виждаха за първи път, те разговаряха като стари приятелки за бурното плаване, за засядането край Вентузия, за прочутия танц със седемте воала.
– Брат ми е слушал толкова много за теб и танца ти, че няма търпение да се видите и да се наслади на изпълнението ти.
– Тази вечер ли? – попита Саломе малко изненадана.
– Да. Искаш ли да го зарадваш?
– Ще трябва да се допитам до партньорите ми и да видя дали са готови.
– О, да не би някой да е пострадал по време на бурята? – попита Друзила.
– Не мисля, но пиха като сюнгери, след като бяхме спасени от римските бойни кораби.
Те се засмяха, след това си поговориха за роднини, династични връзки, за римската външна политика на сдържаност спрямо партанците, от която Саломе силно се интересуваше, тъй като те бяха завладявали Палестина няколко пъти в миналото и само военната мощ на римските легиони, разположени в Йерихон, и заплахата от война с Рим спасили падането на царството на Ирод.
– Сега са се насочили към Армения – добави Саломе, която очевидно беше добре информирана за делата в Близкия изток.
– Знаем... Брат ми току-що подписа серия договори с всички царства около Армения. До два месеца ще формираме силна коалиция и ако партанците наистина се канят да нападнат нашите съюзници от Армения, ще бъдем безпощадни с тях, повярвай ми, Саломе.
Екзотичната чувствена брюнетка кимна. Тя знаеше, че римляните никога не се шегуват, когато ставаше въпрос да накажат дръзките си врагове.
– Знаеш ли какво, Друзила? – попита Саломе със загадъчен глас. – Чувала съм, че брат ти е висок и красив млад мъж. Но ако искаш да танцувам за него и той да получи цялата тръпка от откриването, ще се представя по-добре, ако не се запознавам с него преди това.
Същия следобед Друзила настани Саломе и нейните десетима партньори – петима музиканти и петима танцьори – в къщата за гости, освободена от двамата посланици, но ѝ каза, че може да остане и в апартамента, запазен за нея в голямата резиденция. Уговориха се да е готова за представлението преди вечеря, два часа след залез.
На бюрото си Друзила намери доклада за петнайсетте етруски акробати. Не беше открито нищо нередно около самоличността, заниманията им и оборудването, което внесоха в имението за представлението. Тя подписа пропуските им и ги предаде на скаутите, които отговаряха за сигурността на главния вход.
– Това е последната нощ на истинската ни почивка – изрече на глас имперската принцеса. – Нека я направим незабравима!
32.
Цялото имение бе светнало от запалените факли – по пътеките, над фонтаните и езерцата, около скулптурите, на главната порта, на входовете на двете резиденции и около вратите на петте къщи за гости. Многобройни групички от елегантни мъже и жени весело разговаряха и се смееха в градината, докато музикантите изпълняваха популярни мелодии, а слугите сервираха вкусни предястия.