Ения и Лесбия предложиха на някои от гостите да се присъединят към събирането на Ладиса, а Месалина и Ламита приканваха по-зрелите към резиденцията на Калигула, за да гледат така наречения от тях "специален танц", без да споменават, че той ще бъде изпълнен от прочутата Саломе, чието пристигане в имението все още бе добре пазена тайна. В двете зали за празненства обаче не бе останало почти никакво свободно място и гостите, които не успяваха да се настанят в тях на някои от лектусите, се трупаха на входовете или чакаха в съседните стаи.
– Защо не ми позволиш да те придружа, домина, и да седна зад теб тази вечер като твоя вярна робиня? – попита Бризея, докато оправяше за последно грима и прическата на Друзила.
– Искаш да видиш танца със седемте воала, нали?
– Да... Чувала съм, че е най-невероятният танц, който някога светът е виждал.
– Добре, Бризея. Ще направя изключение само за този специален случай, но не искам да ревнуваш, ако флиртувам с някой, който ми харесва.
– Не се тревожете, ваше височество. Ако почувствам, че ревнувам, веднага ще си тръгна – обеща гордата галска робиня.
– Е, аз ти позволявам да си мила с мъжете, но ако някой започне да те задява, трябва да му кажеш, че си робиня, ясно ли е?
– Разбира се, домина. Но тази вечер няма да има мъже, които да разпалват фантазиите ми.
Докато през главната порта преминаваха последните гости, дошли от близките вили или от странноприемницата долу в селцето, Публий Сертик остави задълженията си и се приближи към Месалина в градината, след като един от скаутите му пошушна, че тя е там.
– Виждала ли си някога Пещерата на пъстрите водопади? – попита той ослепителната Валериевата принцеса, след като ѝ се представи набързо. Стори му се, че и тя го харесва колкото и той нея.
– Не, къде се намира?
– Близо до езерото под имението.
– Да не би да ми предлагаш да ми я покажеш?
– Да. В нощите преди пролетното равноденствие ефектът е направо омагьосващ.
– Добре... Как ти беше името?
– Публий Сертик... Знаеш ли какво, Миси. Ще те чакам точно тук след танцовото изпълнение.
– Няма ли да гледаш Саломе?
– Боя се, че не. Дежурен съм, докато всички гости влязат – отвърна той тъжно, което развълнува Месалина.
– Ще дойда веднага щом хвърли и седмия воал – обеща тя и целуна набързо младия мъж.
Муций премина през охраната, когато Месалина се отдалечаваше от хубавия скаут. Въпреки дебелото си шкембе и огромната шапка, сводникът се втурна към нея, приближи я отзад и я хвана под ръка.
– Как се чувстваш тази вечер, скъпа? – попита я с щастлива усмивка, на която тя отвърна с хладен поглед.
– Какво си направил с майка ми, мръсен дъртако? – изстреля тя.
– Майка ти?... Не знам нищо за майка ти – отвърна сводникът с обичайното си невинно изражение.
– Лъжец... Една приятелка проститутка ми прати писмо от Атина, в което пише, че Домиция Лепида се чука с клиенти в същия игрален дом, в който прати и мен.
– Миси, Миси... Може да е отишла там сама или с някой покровител – излъга Муций, който всъщност бе уредил престоя на Домиция Лепида в домовете си, но бе обвързан със същата клетва, която даваше на всичките си проститутки, включително и на Месалина.
– Не можеш да говориш за това, нали? – досети се тя и се взря в очите му.
– Разбира се, че не... Но си помисли, на трийсет и пет години, че и на доста повече, жените се нуждаят от толкова секс, колкото и ти. И както много добре знаеш, няма по-добър начин за утоляване на копнежите от работата в място, където идват тълпи от мъже, за да ти дадат това, което искаш, и дори да ти платят, задето си се забавлявала заедно с тях.
Миси притвори очи и поклати глава. Гледаше хитрите му черни очи, които блестяха самоуверено. Наистина вярваше на всяка дума. Но и по същество беше прав, помисли си тя. Нямаше причина да си мисли, че майка ѝ не е развълнувана и щастлива, също като нея, когато бе на същото място.
– Ще се опиташ ли да наемеш и Саломе? – попита тя capкастично и тръгна с него към резиденцията на Калигула.
– Ще съм много доволен, ако мога да даря принцесата от рода на Ирод с малко чувствени изживявания, но никога не съм планирал да наемам когото и да било. Трябва да стане от само себе си и под егидата на Венера.
В залата за празненства на Лейди на гостите бе сервирана вкусна вечеря, а през това време артисти, певци, поети, танцьори и комици се редуваха на сцената, за да ги забавляват. Ения бе предвидила етруските акробати за края на вечерята, към два часа преди полунощ. Лесбия и Бохрус вече лежаха един до друг на лектуса си на последния ред срещу група млади мъже и момичета, сред които Пиралис, която се опитваше да спре Евтикий и Апелий да я разсъблекат още от самото начало.