– Искаш ли да пренасоча вниманието му към някое друго момиче? – попита Ения Ладиса, забелязвайки, че Публикола се приближава към нейния лектус медиус.
– Не, не веднага... Може би по-късно – отвърна Лейди, която обичаше да разговаря с цензора и – защо не? – да се радва на очевидното му желание към нея.
Междувременно в резиденцията на Калигула прочутият танц на Саломе бе предшестван от представление с дресирани маймуни и папагали, които изпълняваха номера под инструкциите на семейство джуджета. През това време слугите ненатрапчиво поставяха бронзови урни на пода. По молба на Саломе вечерята трябваше да бъде сервирана след танца ѝ, но нямаше нищо против коктейлите, арабските опиати и предястията. Когато всяко свободно местенце по лектусите беше заето от развълнуваната и изпълнена с очакване тълпа, Калигула се появи сам през завесите на южната страна в една от най-впечатляващите си бродирани роби. Множеството, както винаги, стана на крака, за да го аплодира.
Сред овации и възгласи Друзила влезе след брат си в една от най-атрактивните си рокли, направени от Петроний. Последваха я Мурахия и Керизия в ярките си африкански костюми, заедно с Хортензий и Умбраций Скавър. Малката процесия мина по дансинга и се отправи към срещуположната страна, изкачи петте мраморни стъпала, водещи към огромния лектус медиус сред коринтските колони. Калигула зае централното място на лектуса между етиопските красавици и братята Скаври. Друзила отиде до един страничен лектус на първия ред, където я посрещнаха Месалина, Тит Квирит, Деми, Муций, Ламита, Калист Примус, който заемаше съседния лектус, и разбира се – Бризея, която се мушна зад своята домина. Бе облечена в проста, но елегантна туника и бе привлекателна както винаги.
Най-накрая се появи Саломе заедно с петима музиканти, облечени в еднакви хитони със златисти ленти. С влизането те засвириха екзотична близкоизточна музика на обои, флейти, барабани, цимбали и тамбури. Слугите загасиха всички факли и маслени лампи в залата. Трима атлетични танцьори, чиито глави, коси и тела бяха изцяло намазани със сребрист крем, а гениталиите им – покрити с малки златни препаски, изскочиха на дансинга, жонглирайки с горящи факли. Подскачаха и танцуваха изкусно, демонстрираха сила и стил. Малко след това излязоха и двама атлетични чернокожи африкански танцьори със същите златни препаски на гениталиите и също започнаха да жонглират с факли под бурните възгласи и аплодисменти, които те след малко укротиха, като дадоха знак за тишина, за да усилят напрежението от появата на самата Саломе.
И тя се появи, съблазнителната красавица от рода на Ирод. Черната ѝ къдрава коса беше пусната диво и свободно, прибрана само от златна панделка, завързана около великолепното ѝ високо чело. Огромните ѝ пронизителни тъмни очи бяха станали още по-красиви с грима в синьо и черно, плътните ѝ устни грееха с червено багрило. Саломе започна да танцува под възбудените погледи на зяпналата публика. Движеше се от входа към лявата и дясната страна на дансинга, измежду музикантите, които свиреха ту в бавно, ту в бързо темпо, сред горящите факли на танцьорите си. Около тялото ѝ се вееха седем големи воала, всеки в различен цвят. Виждаха се само стройните ѝ мургави крака, босите стъпала и гривните на глезените, обсипани със скъпоценни камъни и с малки кръгли звънчета.
Съблазънта на изпълнението ѝ разпали още от самото начало желание у всички. Аплодисментите и възгласите отново бяха укротени от петимата танцьори, които заплашително размахаха факлите си към публиката от двете страни на дансинга. След това бързо взеха шепа ароматен тамян на прах от бронзовите урни и го хвърлиха върху факлите си. Веднага плъзна дим в различни нюанси на синьото. Саломе закачливо разлюля бедра, ръце, длани, стъпала и всяка част от тялото си. Движеше се в съвършена хармония с музиката, много предизвикателно преминаваше покрай голите танцьори. Двайсет и една годишната Саломе свали първия (син воал) и го размаха към тълпата. Танцьорите я наобиколиха, хвърлиха още тамян върху факлите и ги развяха около нея. Когато синият дим бързо се стопи, синият воал също изчезна.
Един по един, всеки път със същия специален ритуал, Саломе свали още четири воала сред факли, изригващи дим в цвета на парчето плат. Накрая остана само с два – ален и златен, които разлюляваше, като движеше добре закръгления си ханш, изпъкналия си задник, тънката талия и прекрасните си гърди. Въпреки, че копринената материя беше съвсем тънка, зърната и триъгълника ѝ се виждаха съвсем слабо и загадъчно, а Саломе продължаваше да танцува като богиня.