Самата тя беше впечатляваща и съблазнителна като танца си. Най-поразителното ѝ качество беше талантът ѝ. Той вибрираше с всяка част на тялото, която тя искаше да покаже на публиката, независимо от другите части, с различен интензитет и скорост. Полувидимите потрепвания и еротичните пулсации на ханша, корема и задните ѝ части, ръцете, раменете и краката предизвикаха викове, възгласи и аплаузи из цялата зала, които вече не можеха да бъдат укротени от танцьорите. Двамата чернокожи африканци се приближиха до лектус медиус и осветиха Калигула, който лежеше върху плюшените възглавници между Мурахия и Керизия, и двете вече напълно голи, покрити с много прозрачни сребристи воали.
Двама от боядисаните в сребристо танцьори застанаха от двете ѝ страни, а третият – зад нея. Тогава Саломе започна да танцува изключително за младия и красив император, впила очи в неговите. Въртеше и вдигаше главата си в негова посока многократно, не гледаше никой друг и не се усмихваше. Тримата сребърни танцьори я вдигнаха и завъртяха, а тя продължаваше да танцува във въздуха и да си играе с последните два воала, но така и не показа най-желаните части от тялото си, те само от време на време се загатваха едва-едва за малко. Вдъхновена от натрапчивата музика, в която се включиха всички инструменти, Саломе правеше пируети, подскачаше между тримата си партньори, в близост до факлите, плъзгаше колене по мраморния под.
Темпото на музиката се смени драматично, тя стана бавна, но въпреки това силно акцентирана от нестихващия ритъм на барабаните. Принцесата от рода на Ирод чувствено и артистично свали златния воал от тялото си и го накара да изчезне сред ярък златист дим. Остана завита само в седмия ален воал, играеше си с него все едно е неин любовник, когото люби, но пак частите от тялото ѝ, в които всички се взираха, останаха скрити за публиката. Тя продължаваше да танцува, като люлееше ръце и бедра, и да изразява силата на артистичния си транс с блесналите си черни очи. Изкачи стъпалата към Калигула, а петимата танцьори размахваха факлите си около нея. Мурахия и Керизия се отдръпнаха. Саломе се зарадва. Вече танцуваше само и единствено за най-властния мъж на земята, който не беше някой дебел стар източен сатрап, а атлетичен, рус млад мъж с момчешки вид, чиито сивозелени очи не се откъсваха от тялото ѝ и се опитваха да проникнат и в ума и душата ѝ като очите на самия бог на любовта.
О, колко вдъхновена се чувстваше Саломе! Колко дълбоко беше удоволствието ѝ да я гледа той от толкова близо! Надвеси се и разкри само за неговите очи гърдите си, като дръпна ръба на седмия воал надолу и той бавно се плъзна по зърната ѝ, от което те настръхнаха като два малки пениса. Завъртя се, за да има той възможност да оцени извивката на ханша ѝ, приятните потрепвания на задните ѝ части. След това отново застана с лице и започна да потрива аления воал между краката си, като все още криеше центъра на чувствената си природа. Не спираше да тресе корема си, докато приклякаше на една педя от главата му, провесваше воала над лицето му, покриваше очите му и даваше само на него възможност да помирише аромата ѝ и да усети желанието ѝ да му принадлежи. Танцуваше и вибрираше, без да докосва тялото му, навеждаше се над него, потриваше устни в неговите, отваряше уста, когато и той отваряше своята.
Изведнъж, възбудена от завладяващата музика, трескавото темпо на барабаните и размахването на факлите, Саломе изпищя и се изправи. Върху факлите се посипа ален тамян. Обви я гъст дим и тя вдигна седмия воал, гърчейки се като кобра в червената мъгла. Танцьорите я наобиколиха, колкото да има време да накара и седмият воал да изчезне като останалите шест. Когато димът се разпръсна, Саломе държеше дланите си прилепени една към друга високо над главата си. Движеше бедрата си и свободна от всички воали показваше цялата красота на голото си тяло. Танцуваше около лектус медиус, а цялата изпаднала в екстаз тълпа бе скочила на крака, за да ѝ покаже обожанието си.
Вярна на обещанието си към Публий Сертик, Месалина бързо се измъкна от залата, проправяйки си път през омагьосаните от изпълнението на Саломе гости.
Калигула не можеше да откъсне очи от Саломе. Чувстваше как от слабините ѝ се излъчва чиста похот. О, да... прекрасната принцеса от рода на Ирод беше възбудена, искаше да му покаже прелестите си и настояваше той да я целуне веднага и да усети силните ѝ пулсации. Сред възгласи и аплодисменти тя клекна отново над лицето му, показа му се изцяло, но този път съвсем гола, без воали между краката. Погледът на Калигула се замъгли пред спиращата дъха красота на набъбналите ѝ срамни устни и съвършените размери и пропорции на вулвата ѝ, намираща се под изпъкналата ѝ пубисна кост и покрита с гъсти къдрави черни косми, които се протягаха очарователно към цепката ѝ. О, колко сладък и силен беше вкусът на истинската ѝ същност! Как приятно я притискаше към устата му, продължавайки да танцува в ритъма на музиката! И колко мощен беше захватът на ръцете му върху задните ѝ части! Колко бързо ги пусна той, за да сграбчи зърната ѝ и да започне да ги щипе, за да усили еротичната ѝ реакция! Колко вкусно потрепваше клиторът ѝ между устните му, докато го смучеше както пчелата смуче нектар от червената роза, а след това започна и да го хапе, от което я побиха тръпки.