– Почакай, цезаре. Танцът ми е още не е свършил... – каза тя задъхано. След това притисна слабините си към устата му и срамните ѝ устни обгърнаха езика му, който проникна в отвърстието на нейното удоволствие. Но когато навлезе по-дълбоко в нея, тя стисна вагината си и той усети, как един ефирен език отвръща на целувката му и се шмугва между зъбите му. Калигула го захапа. Тя започна да отдръпва слабините си нагоре. За негово учудване се оказа, че стиска в зъбите си аления воал! Колкото повече тя се отдалечаваше, толкова по-голяма част от него се измъкваше навън... Публиката беше като хипнотизирана. Музикантите усилиха ритъма на барабаните. Танцьорите замятаха тазовете си и приближиха факлите към нея. Саломе танцуваше гола, без да сваля очи от Калигула. Слезе по стълбите и продължи да отстъпва. След седмия, завързан за него от вагината ѝ се измъкна шестият воал, а след това, докато тя стигне до другия край на дансинга – и останалите. Всичките воали, завързани един за друг, се простряха през цялото помещение от слабините ѝ до устата на императора.
Наобиколена от партньорите си, Саломе виеше ханша си и размахваше ръце към Калигула. Силен звук на цимбали привлече вниманието на публиката и златните препаски на танцьорите паднаха! Пет ерекции се въздигнаха пред очите на гостите и започнаха да се потриват в полюляващите се бедра на Саломе. Тя извади и последния (всъщност – първия) син воал от вулвата си и затанцува обратно към лектус медиус, като прибираше един по един воалите обратно с ръце и преминаваше между партньорите си, сякаш отказваше твърдите членове, които те ѝ предлагаха. Все пак се спря на няколко пъти, за да потанцува с тях и да допусне ерекциите им по-близо до себе си, дори между краката си, което я подмокри още по-силно. След това се втурна обратно към Калигула и грабна и последния седми воал. И седемте бяха влажни от соковете ѝ. Танцьорите спряха в подножието на мраморните стъпала, докато Саломе се надвесваше над императора и го покриваше с воалите, целуваше го и бавно се нанизваше на ерекцията му.
– Нима и двамата не искаме това още от преди да се срещнем? – прошепна му тя.
– Хубаво е, когато мечтите се сбъдват, нали?
– О, да... Наистина е много хубаво – каза задъханата Саломе и го усети дълбоко в себе си.
В този миг, независимо едно от друго, в двете резиденции и в други части на имението се случваха паралелни и едновременни събития.
При Ладиса пет от общо петнайсетте етруски акробати започнаха да пренасят оборудването в залата, за да се подготвят за представлението. Останалите десет, водени от Урсус, се придвижиха бързо в сенките на градината въоръжени с ками и нападнаха шестимата скаути, които все още охраняваха главния вход, докато дворцовите особи и гостите гледаха представления в двете резиденции. Преди дори да успеят да извикат за помощ, шестимата скаути бяха пратени във вечността за един кратък объркан миг. Портата бе отворена веднага от етруските убийци. Две дузини мъже, увити в сагуми (военни наметала) с качулки на главите, с гладиуми и малки кръгли щитове, а някои и с копия, се втурнаха в тъмното през отворената врата в имението и се отправиха към резиденцията на Калигула.
Като стигнаха до нея, закачулените мъже се разделиха. Половината, предвождани от Катег и Тулий Сергий се промъкнаха отзад, а останалите, начело с квестора Лициний Сцевола се приготвиха да атакуват пазачите на главния вход. Месеци преди това се бяха снабдили с подробни планове на имението и на сградите в него, затова Катег намери лесно една малко използвана врата и заедно с дузина мъже влезе в коридор, водещ към залата за празненства.