– Убиец! – извика Друзила и избегна удара му.
Тит извади кама срещу Тулий Сергий и го накара да отстъпи, докато Муций и Калист отблъскваха другите нападатели и не им позволяваха да достигнат принцесата.
Друзила изпълзя при Бризея и извади копието от гърдите ѝ. От ужасната рана изригна кръв. Смелата галка се тресеше в предсмъртна агония. Друзила я прегърна, обляна в сълзи.
– Не, скъпа, не! Не умирай, моля те! – изплака имперската принцеса и я целуна.
– Пази се... домина – промълви Бризея. – Обичам... те... завинаги... оо! – Тя потръпна. Друзила я целуна. Бризея отвори уста, от която по брадичката на Друзила се стече кръв. Забравила за опасността около нея, принцесата избухна в стонове, като отчаяно прегръщаше любимата си Бризея, която вече се бе отпуснала безжизнена в ръцете ѝ. Сергий рани Калист в гърдите и се приготви да обезглави беззащитното момиче.
Само за миг Муций успя да грабне един гладиум и наръга съсредоточения Тулий Сергий в корема, след това завъртя гладиума из вътрешностите му и го разпори.
– Върви при Херон, той ще се погрижи за теб и за републиката ти! – изрева Муций на видния конспиратор, който падна изкормен и умря бавно в страшни мъки. След това византийският сводник отблъсна друг нападател, защитавайки Друзила. Тит нанесе унищожителен удар на друг. Деми и Ламита скочиха върху изненадания мъж. Деми му отхапа ухото. Ламита грабна гладиума му и го забучи в сърцето му, като от това цялата бе обляна от топлата му кръв.
Четирима въоръжени скаути и трима батавци си проправиха път през паникьосаните жени в залата, които се тълпяха на голямата входна врата, за да избегнат кръвопролитието. Като видяха, че Тулий Сергий е мъртъв, останалите четирима мъже от групата се разпръснаха и бързо се оттеглиха през прохода.
Катег също отстъпи назад заедно с четиримата към коридора зад лектус медиус и остави трупа на убития от копието на Калигула.
– Нападат и отвън, цезаре! – извика един от скаутите.
– Обградени сме! – изкрещя друг.
Пред главната порта, малко след като двамата патрулиращи батавци вдигнаха първата тревога и преди Катег да нападне Калигула, десетимата фалшиви етруски акробати оставиха терена в ръцете на други конспиратори и се втурнаха към резиденцията на Ладиса. Четирима скаути охраняваха входа ѝ.
– Какво става? – попита един от скаутите, когато фалшивите акробати им обърнаха внимание върху шума, който се вдигаше от главната порта.
– Група пияни млади мъже се опитват да влязат – отвърна Урсус. Скаутите настояха да го претърсят и неговите приятели се наредиха на опашка. Но в ръцете им блеснаха остриета и за миг гърлата на скаутите бяха прерязани.
В залата за забавления на Ладиса, която бе по-малка от тази на Калигула, всички се наслаждаваха на типична римска вечеря с музика и представления. Гостите, най-вече млади хора в пищни облекла, се смееха и се закачаха. От своя лектус медиус Лейди наблюдаваше номер със салта на петимата етруски акробати – единствените от трупата с достатъчно умения, за да играят пред публика – в компанията на цензора Публикола Тудитаний. На последния ред на западната страна тринайсетгодишната Лесбия бе яхнала своя кавалер, четирийсет и пет годишния посланик на Бактрия – Бохрус, сякаш грубоватият гигант с татарски черти беше единственото нещо, което имаше значение в живота ѝ, а в този миг си беше точно така. В отсрещния край Евтикий и Апелий убеждаваха Пиралис да се съблече и я галеха под долната риза, опитвайки се да я съблазнят да прави любов и с двамата.
Когато Ения видя Урсус и деветимата му другари да влизат в залата и да се присъединяват към останалите петима акробати, тя бързо му даде сигнал. След това се приближи към Лейди.
– Видя ли, че се върна? – прошепна сабинянката в ухото ѝ, за да не я чуе Публикола.
Лейди хвърли поглед към Урсус, след това ѝ кимна.
– Искаш ли да говориш с него! – попита тихо Ения.
– Не... Нека първо да изгледаме цялото представление.
В тъмното пространство до източната стена, точно зад Пиралис, Апелий и Евтикий, Аркана сръга с лакът Кардикса.
– Виж онези тримата там – каза тя и посочи акробатите, които влизаха последни.
Кардикса примижа. Въпросните мъже носеха средно дълги наметала на раменете си, като останалите, но ръбовете им бяха неестествено повдигнати над гладиумите, затъкнати в коланите им, и отзад на дългите до коленете гимнастически панталони.
– Имат оръжие – промърмори Аркана.
Кардикса хвърли поглед към Лейди. Осемнайсетгодишната дъщеря на крал Тюдор изглеждаше доволна от разговора си със цензора. До нея Ения разговаряше с един слуга. Тримата мъже се приближиха към Урсус. Той им каза нещо, докато гледаше към Лейди. Това беше достатъчно, за да приведе в действие двете бритски телохранителки. Аркана бързо се придвижи покрай стената, последвана от Кардикса. И двете бяха стиснали късите си брадви и камите си. Тримата мъже тръгнаха към лектус медиус сякаш се канеха да обявят следващия номер. Междувременно Урсус и други двама от десетимата етруски убийци се отправиха към Лесбия, преструвайки се, че се подготвят за акробатично изпълнение.