Без да каже и дума, докато всички гледаха към гостите, които ликуваха заедно с победната група на Евтикий, Ения се хвърли към Ладиса и я наръга два пъти в корема. Лейди се свлече на лектуса.
– Това е за съпруга ти, кучко! – изръмжа разрошената сабинянка и заби камата още веднъж в гърдите ѝ.
Публикола осъзна какво е направила Ения и се опита да хване ръката ѝ, но тя му се изплъзна. Цензорът бързо коленичи до Ладиса, взе я в прегръдките си и започна да вика за помощ.
– Не се тревожи, Ладиса. Раната ти не е тежка – зауспокоява я Публикола.
– Не... няма нужда да ме лъжеш... – промълви Ладиса, – С мен е свършено... кажи на Кал, че го обичам... не можех и да мечтая... за по-добра съдба.
Аркана, Кардикса, Пиралис и Лесбия се завтекоха към Лейди и се опитаха да се погрижат за кървящите ѝ рани. Бритската красавица им се усмихна гордо и дръзко пред лицето на смъртта, след това изпусна последния си дъх и умря в прегръдките на младите жени, сред порой от сълзи и силни и жални писъци.
Междувременно Ения се бе скрила зад завесата и наблюдаваше оттам издъхването на Лейди. След това хукна през залата към изхода.
– Ето я убийцата! – извика Публикола. Аркана и Кардикса се втурнаха след дребничката сабинянка, настигнаха я и я сграбчиха.
– Убийца! Предателка! Защо го направи? – викаха двете разгневени и все още разплакани телохранителки, и започнаха да я ръгат с камите си.
– Мразя съпруга ѝ за това, което ми причини! Мразя и нея заради всичката тази любов, която той ѝ даде! – изрева Ения и се изплю в лицата им.
Разлютените Аркана и Кардикса срязаха туниката на сабинянката. След това откачиха брадвите от коланите си и съсякоха убийцата по бритския обичай, като първо ѝ отрязаха двете ръце от раменете, след това двата крака от бедрата. Хвърлиха крайниците ѝ в четирите ъгъла на залата. Докато Ения все още викаше от болка, а голият ѝ торс се гърчеше и кървеше на пода, я наобиколи тълпа мъже, които приличаха на глутница кучета. Пред ужасените погледи на жените те набързо се изредиха на косматата сабинянка, докато усетиха последните ѝ предсмъртни гърчове.
– Какво правят преторианците тук? – попита Месалина Публий Сертик. Двамата още се криеха в храста до главната порта и гледаха как в имението влизат турми (кавалерийски единици от по трийсет и двама конници) преторианци. – Ще помагат на цезаря да се справи с нападателите или какво?
– Не знам... – отвърна младежът. – Дори не знаем кой е врагът.
Деветдесет и шест преторианци на коне се разделиха на две успоредни колони. След това поздравиха водача си, императорския началник-щаб Невий Сутурий Макрон, който влезе, яздейки, през главната порта между двете редици.
Катон Непос, Фабий Лентул, квесторът Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга се приближиха пеша от вътрешността на имението заедно със своите въоръжени мъже.
– Цялата вила е в ръцете ни – каза Катон на Макрон.
– Всички са се оттеглили в двете резиденции с тиранина и неговите курви. Обградени са от нашите конници – додаде Сцевола.
– Ами батавците? – попита Макрон.
– Около осемдесет са още живи. Разделени са на две групи и защитават двете резиденции.
– Скаутите и останалата подкрепа?
– Вероятно две групи от по двайсетина мъже са се барикадирали в двете резиденции.
– Катег?
– Все още е в резиденцията на Калигула с десетина от хората си.
– Етруските акробати?
– Нямаме вести за тях.
– Значи изненадващата им атака не е успяла – заключи Макрон, който знаеше, че е загуба на време и хора дори да се опита директно убийство.
– Да. Прав беше за това, Макрон – призна Катон Непос. – Но отворихме портата и придобихме пълен контрол над имението още преди твоето пристигане.
– На колко от хората си можеш да разчиташ? – попита попита Фабий Лентул военачалника.
– Ако поискам – на четири хиляди – отвърна началник-щаба.
– Ами офицерите, като Акилий Требелий например?
– Заповядал съм да ги арестуват за предателство този следобед.
– Е, какъв е планът ти?
– Наредил съм цялата вила да бъде обградена още под хълма от моите хора, още три турми и триста души пехота, без да броим вашите. Нямаме нужда от повече хора. Никой не може да излезе, а дори и скаутите не разбират какво се случва. Затова имаме време и държим пълния контрол. Призори ще започнем преговори с останалите живи от Юлиите, след това ще ги екзекутираме. Ако не успеем, до пладне ще нападнем и ще удавим съпротивата им в кървава баня. Вдругиден, на иди на март, ще обявим републиката.
Конспираторите се поздравиха гордо, след това се разпръснаха. Преторианците на коне напуснаха имението и тръгнаха към своите другари под хълма. На портата и по оградната стена бяха поставени охранители.