– Аве, Клавдий Германик! – извика Акилий Требелий и поздрави имперския принц заедно с четиридесет преторианци на коне, строени пред трите отделения батавци, които се отнасяха към тях с очевидно недоверие.
Акилий обясни на Клавдий ситуацията и въпреки опасността да си спечели Макрон за враг, ако събитията се обърнеха срещу Требелий, заекващият патриций упълномощи трибуна да поведе четиридесет преторианци към езерото Неми, да провери дали някакви марси нападат имението, да прецени намеренията на Макрон и дори да го привлече заедно с хората му на своя страна за разправа с предателството, ако случаят е такъв.
Малко преди изгрев слънце четиридесетте преториански конници стигнаха околностите на селцето Неми. Акилий остави хората си скрити в една ферма и тръгна към пътната блокада, издигната от воините на Макрон. Откри, че няма никакви марси наоколо. Върна се във фермата и даде нареждания да се пробие блокадата незабавно. Макрон бе сварен неподготвен и не се съпротивлява много. Требелий поведе четиридесетте си конници нагоре по хълма, разкъса още една пътна блокада, стигна до външната страна на главната порта, пазена отвътре от конспираторите, които не изпълниха заповедта на трибуна и продължиха да държат вратите затворени. Акилий остана отвън с хората си. Приготви се да влезе със сила и да се изправи срещу бойците на Макрон. Половин час по-късно лично военачалникът отиде с коня си до главната порта и нареди на Акилий да се предаде сред одобрителните аплодисменти и възгласи на конспираторите от вътрешната страна, които искаха Голямата единица да избие "бунтовниците".
Редиците на Макрон обаче бяха поразкъсани от действията на Акилий и четирите хиляди и двеста воини, водени от Павел и Месалина, стигнаха предварително планираните позиции около основата на възвишението, без да бъдат забелязани от съгледвачите на началник-щаба. Час по-късно, когато Макрон се канеше да даде заповед за атака срещу "бунтовника" Акилий Требелий и неговите "съучастници", две турми кавалерия, предвождани от контуберналисите Валерия Месалина, Тит Виний и Марий Егнаций, стигнаха до имението през страничен път, носейки най-отпред знаците на легиона и знака на орела.
Макрон видимо пребледня. Хората му се разколебаха.
Тит Виний протегна дясната си ръка и посочи с палец Макрон по типичния начин, с който римските командири изискваха пълното внимание и подчинение на врага.
– Невий Сутурий Макрон! В името на Рим, хвърли веднага оръжието! – извика той.
– Цял легион е в пълна бойна готовност около хълма и чака заповед да се хвърли срещу твоите хора – добави Марий Егнаций и кимна към знака на орела.
– Няма спасение за теб, предателю! – изрева Месалина, свали шлема си и размята гарвановочерните си коси с вдигнат гладиум, за да покаже на всички коя е.
– Това е Месалина! – каза си тихо Публий Сертик от скривалището си вътре в имението и едва не извика от радост.
– Това е Месалина! – възкликна Калигула, който бе застанал на високата тераса на западната бойница на резиденцията си и наблюдаваше сцената от разстояние заедно със Саломе, Хортензий Скавър, Мурахия, Муций Регулат, Тит Квирит и Калист Примус. Те събудиха императора веднага щом разбраха, че група преторианци създава проблеми пред главната порта.
Един от воините на Макрон галопираше нагоре по хълма към главната порта.
– Макрон! – ревна той. – Обградени сме от легиона на Гай Емилий Павел!
Началникът на щаба се ухили на Месалина.
– Ти ли го убеди да го направи? – попита, като знаеше, че няма друга причина на света, поради която един армейски легат би рискувал главата си, като поведе войските си в рамките на империята без нареждането на императора.
– Не заслужаваш отговор, нещастен червей! – извика тя. След това насочи гладиума си към преторианеца ездач на Макрон. – Хвърли оръжието веднага, по нареждане на цезаря Калигула!
Като чуха името на императора, всички преторианци на Макрон хвърлиха гладиумите и копията си на земята. Викове на разочарование и неверие се издигнаха над редиците на конспираторите иззад портата. Макрон извади своя глудиум, сякаш също се канеше да го хвърли, но изведнъж подкара с всички сили коня си в пространството между хората на Акилий и стената на имението. След това го спря и слезе. С бърз жест опря дръжката на меча на земята с насочено нагоре острие и се наниза на него, прекарвайки го през сърцето си. Умря на място.
– Да живее Рим! – извикаха в един глас Тит Виний и Марий Егнаций, като вдигнаха гладиумите си към небето.