– Да живее цезарят! – отекна след тях Месалина.
Мечтата за идването на власт на коалицията от бони и републиканци започваше да се превръща в кошмар! Докато стражите отваряха портата, Фабий Лентул, квестор Лициний Сцевола и съдия Ерминий Санга се самоубиха по същия начин като Макрон. От скривалището си Публий Сертик сграбчи Катон Непос, който се канеше да направи същото.
Акилий и хората му обградиха всички мъже, които бяха участвали в опита за покушение върху живота на Калигула и семейството му. Месалина пое в галоп към резиденцията, следвана от Тит Виний и Марий Егнаций. Спря под бойницата и вдигна ръка към Калигула в римски поздрав.
– Макрон и останалите предатели са мъртви, цезаре! – каза тя, докато той отговаряше на поздрава ѝ.
– Не точно, Месалина! – обади се Сертик, който буташе Катон Непос по алеята към резиденцията и като стигнаха под бойницата, го свали на земята и започна да го рита. – Приеми този като подарък, цезаре!
Акилий Требелий бързаше с всички сили към резиденцията и като стигна, спря коня си до този на Месалина. Вдигна ръка, но Калигула сложи показалец върху устните си, като му даде знак, а и на всички останали да замълчат. Калигула още не знаеше за трагичните събития в резиденцията на Ладиса. Тъй като нямаше признаци някой да е буден, той прие, че жена му и приятелите ѝ още спят. Херберт отиде при Требелий, прошепна му нещо, сочейки задната страна на императорската резиденция.
Трибунът кимна, след това направи знак на няколко преторианци да се приближат. Докато чакаше, сведе глава към, началника на германските охранители:
– Защо Друзила не е тук с брат си? – попита го той тихо.
– Тя оплаква смъртта на любимата си робиня.
Акилий затаи дъх.
– Бризея?
– Да. Тя защити своята домина с тялото си от едно копие и даде живота си, за да спаси нейния.
– Копелета! – изръмжа Акилий и в очите му се появиха сълзи. Знаеше колко Друзила обича галската си робиня.
Дузина преторианци се приближиха към трибуна. Херберт безмълвно ги отведе към задната страна на резиденцията.
– Сенаторе! – извика един от преторианците и започна да удря по задната врата на приземния етаж, а Требелий се прилепи до стената. – Макрон и останалите водачи те очакват! Тиранът е мъртъв!
Катег погледна навън през малка цепнатина на една капандура. Видя преторианците и реши, че хората на Макрон са удържали победа.
– Събудете се! Макрон е тук! – извика младият сенатор на своите другари заговорници, които бяха полузаспали на пода в тъмното помещение. Обзет от хубаво предчувствие, Катег отключи тежкото метално резе и отвори вратата. Силната дневна светлина заслепи водача на конспирацията. За миг той успя да различи само силуети на въоръжени мъже, които се втурнаха в приземния етаж, иззеха всички оръжия и арестуваха хората до един, заедно с объркания млад сенатор.
– Станала е грешка! Принудиха ме да вляза тук! – извика Катег в опит да заблуди воините.
Междувременно входът към резиденцията на Лейди бе отворен. Излезе Кардикса с тялото на Ладиса на ръце, от двете ѝ страни бяха Лесбия и Пиралис, а Аркана и Публикола я следваха облени в сълзи.
– Лейди! – извика Калигула от бойницата. – Лейди! Лейди! – не спираше да крещи той, докато слизаше по спираловидното стълбище, отключваше входа на резиденцията и отчаяно се втурваше съм любимата си бритска съпруга. Лесбия и Пиралис хукнаха към него, спряха го, прегърнаха го и не му позволяваха да продължи. Плакаха на раменете му, докато той гледаше в шок Ладиса в силните ръце на Кардикса, красивото ѝ бледо лице, дългата ѝ руса коса, която се влачеше по земята, затворените ѝ очи, мъртви завинаги без никакво съмнение.
Мъката на Калигула беше огромна. Той остана два часа заключен в залата за срещи с трупа на Лейди, положен по гръб на масата сред венци от пролетни цветя, които сякаш ставаха още по-красиви до нея и цъфтяха специално в нейна чест. Друзила отиде да го утеши и да поплаче с него. Триумфът над конспираторите бе заплатен с възможно най-високата цена за сърцата им, и двамата бяха дълбоко наранени в най-съкровените си чувства. Нямаха думи, с които да изразят тъгата си, само хлипаха от време на време или се опитваха да съберат сили и да преодолеят ужасяващата загуба на двете прекрасни млади жени, посветили живота си на истинската любов.
Гневът на императора беше невероятен заради нещастието, което сполетя него и сестра му. Следобед на същия ден двамата военни екзекутори не можеха да си поемат дъх. Пред Калигула, Друзила, Месалина, армейския легат Гай Емилий Павел, преторианския трибун Акилий Требелий, сенатора Хортензий Скавър и цензора Публикола Тудитаний – всичките седнали на столове и мраморни пейки на терасата на първия етаж на резиденцията, а зад тях Аркана, Кардикса, Херберт и останалите батавци – двамата екзекутори отсякоха главите на всички петдесетина заговорници. След това екзекутираха и около петнайсет преториански офицери, които понесоха солидарно с Макрон отговорността за нападението на езерото Неми.