По заповед на Калигула и пред погледа на Катон Непос и Катег, които бяха вързани за забити в градината греди, както и пред зрители, гости, посланици и приятели, скаутите натовариха обезглавените тела на две колесници и забиха главите им на дълги колове. Накрая императорът обвини Катон и Катег в причиняването на смъртта на бритската му съпруга и на всички останали жертви, като мотивът им е бил омразата им към Рим.
– Тиран! – извика Катон. – Ти си този, който мрази Рим! Ти си позор!
– Ти си този, който унищожава величието на Рим! – изкрещя и Катег.
Друзила се изправи и се приближи към него с къса кама в ръка.
– Какво искаш, курво! – изрева сенаторът. – Готова си да убиеш още един любовник, а?
– Не, копеле! – каза тя и му се изплю в лицето. След това грабна ухото му и го отряза. – Искам да дам това на прасетата за вечеря.
Катег отвори широко очи, не от болката в кървящата рана, а от върховната обида към неговото потекло, тъй като римските патриции, чиято плът е изядена от прасета, носят вечен позор на ларите (домашни божества) на своята фамилия.
Калигула поръча на Аркана и Кардикса да набият показно с пръчки двамата предатели, докато той обяви на събралото се множество, че на двамата мерзавци ще им бъдат отнети всички сенаторски привилегии, римското гражданство, имотите им ще бъдат конфискувани до един и всичките им най-близки роднини – превърнати в роби. След като изтърпяха стоически боя на двете бритски жени, те бяха отведени за екзекуция. Катег плю към Друзила, която гледаше напред с каменно лице. Аркана и Кардикса бутнаха двамата заговорници на колене и им отсякоха главите. Дадоха ги на Публий Сертик, който ги наби на колове като останалите.
Точно преди залез една кохорта от легиона на Павел тръгна към Рим, последвана от дълга километър и половина процесия, осветена с факли и водена от Цезар Калигула. Императорът и всички герои, гардове и видни граждани, спасили Рим от подлия заговор на боните и републиканците, придружаваха телата на Лейди Калигула, актьора Апелий, галката Бризея и Умбраций Скавър. Главата на Макрон, заедно с тези на Ения, Катег, Фабий Лентул, квестора Лициний Сцевола, Тулий Сергий, съдията Ерминий Санга, Урсус и останалите мъртви конспиратори, бяха носени по Виа Апия на колове между две плътни групи хора от всички класи, които плачеха за смъртта на императорската съпруга, на прочутия актьор Апелий. Поздравяваха Калигула, Друзила, Лесбия и Месалина и следваха процесията чак до Рим.
– Квирити! – извика Калигула от рострата на форума, застанал под светлината на ярките факли в пурпурната си тога и със златен лавров венец на главата. От двете му страни имаше по двама ликтори в черни тоги (използвани само за погребения). Всеки от тях носеше фасция с брадви, поставени в наръч от трийсет пръчки – брадвата беше символ на абсолютната власт, включително и на екзекуция.
– Квирити! – повтори, опитвайки се да укроти множеството от хиляди хора, натъпкано на най-големия римски площад, което не спираше да скандира: "Цезар! Цезар!" около огромната клада, построена под рострата. На нея бяха телата на Ладиса, Апелий, Умбраций и Бризея, която беше официално освободена от робство след смъртта си от Друзила.
– Квирити! – извика за трети път и посочи дългите колове, на които бяха набучени главите на заговорниците. – Никога не си бях представял, че един ден шайка предатели ще се опитат да ви отнемат свободите, а мое императорско задължение е да пазя тези ваши свободи, да ги разширявам и гарантирам на всеки гражданин на Рим! Но такъв ден настъпи и предателите удариха мен и моето семейство!
Гневни викове срещу мерзавците се надигнаха из форума.
– Пазете се от такъв вид предатели, Квирити! – възкликна Калигула. – И макар че се провалиха и платиха с живота си за извършените от тях престъпления и опита да убият цезаря на Рим, породата им никога няма да изчезне напълно! Като отровни плевели те ще се върнат, за да се опитат отново и отново да ви отнемат свободите! – Друзила, чичо Клавдий, Акилий Требелий, Гай Емилий Павел, Публикола Тудитаний, Хортензий Скавър и бащата на Апелий стояха безмълвни и опечалени под рострата, а гневът на тълпата срещу боните се увеличаваше с всяка изминала минута.