– Пазете се от този вид предатели, Квирити! – повтори Калигула. – Те ще ви говорят за морал... Да, те обичат да говорят за морал! Нямат представа за какво говорят, но пък, да! – много обичат да го правят! И ще ви погледнат така, сякаш са единствените, които знаят какво е морал! И ще ви накарат да се почувствате зле, ако не се съгласите с техните идеи за морал... Но вие, Квирити, когато собствените ви идеи се разколебаят, когато склоните да се предадете и да последвате внушенията им за семейни ценности, непорочност, потискане на желанията, вечна моногамия и други подобни саморазрушителни предложения... Тогава трябва да сте дори още по-внимателни. Защото тези призиви са много примамливи за хората. Слабите, невежите и страхливите не искат нищо друго, освен сами да се предадат... О, много хора обичат доброволното предаване повече от успеха и затова те ще се вслушат в подобни речи за така наречения морал... Но тогава... тогава! Точно в този момент искам хубавичко да погледнете в ръцете им, Квирити! Заслушайте се в съблазнителните им думи, но и гледайте! Вижте им ръцете, като държите очите си отворени и ушите наострени. Ще ги чуете как мелят само за морал, морал, морал! Но ако погледнете ръцете им, ще видите... кръв... кръв да капе от китките им, по дланите и пръстите им. И ако погледнете земята под пръстите им, ще видите огромни локви кръв, които растат ли растат... И знаете ли защо? Можете ли да се досетите? Погледнете ги, Квирити! – извика Калигула и посочи главите на предателите. – От ръцете им капе кръв – продължи императорът – защото са убили или са се опитали да убият, или са платили на някого да убие хората, които не вярват в това, в което вярват те! Това е импулс, който те не могат да контролират! Защото вярват, че само тяхната вяра прави хората праведни, а всичко останало е погрешно, неморално и осъдително! Правили са го в миналото, ще го направят и пак! Те ще унищожават, грабят, клеветят, очернят, лъжат, изкривяват, мамят, цензурират, забраняват и крещят, за да ви принудят да изживеете краткия си живот притиснати под огромен камък и да ви принудят да казвате НЕ! Не на всичко, за което те вярват, че е грешно, дори вие да го смятате за правилно или магическо, или забавно! Те ще ви крещят и ще направят всичко възможно, за да насадят своята вяра и у вас, да ви кажат как трябва да се държите според техния морал! Те ще ви помолят да ги оставите да говорят с децата ви, да ги научат на техните ценности. О, те обичат да говорят за ценности и го правят толкова привлекателно... Но техните ценности са само това, което те вярват, че е правилно, дори за вас то да е погрешно! И след като се докопат до децата ви, те ще говорят с родителите ви, роднините, приятелите и ще се опитат да разберат дали мастурбирате, дали ходите по бордеи, дали се наслаждавате на фелацио, разврат, прелюбодейство, женкарство, дали изпитвате удоволствие от секс с партньор от вашия пол, какви книги четете, какви пиеси гледате... И знаете ли как ще нарекат всичко това? Ще го нарекат... прегрешение! Можете ли да повярвате? Много римляни ли познавате? Защото тези ненавистни убийци са хитри, непоколебими и излъчват самочувствие също като тези, които ви мамят на хазарт. И ако не спрете "моралистите", те ще се забият в кожата ви като пиявици и ще изпият кръвта ви, защото в крайна сметка единственото, което искат, е да им дадете парите и времето си за каузата на техния морал! И за да го получат, те са готови да убиват и занапред ще убиват, ще унищожават, ще насилват... Вижте тук, Квирити! Вижте красивата ми млада съпруга, мъртва... убита от предателите на Рим, от предателите на човещината в името на техния морал! Има ли ръце, от които да капе повече кръв, отколкото от ръцете на тези предатели? Страхливци! Те не можаха да стигнат до мен, но убиха моята невинна, нежна, любвеобилна съпруга и аз повече никога няма да я видя да язди в Циркус Максимус! Не докопаха мен, но убиха нашия любим Апелий и ние никога няма да го видим повече да ни омагьосва с изкуството си от римските сцени. Не стигнаха до мен, но съсякоха Умбраций Скавър, брата на сенатора Хортензий Скавър, и ние никога повече няма опитаме най-добрия гарум в света, който произвеждаше в Помпей! Не стигнаха до мен, но убиха елегантната и чувствена Бризея, разбиха сърцето на сестра ми, защото тя никога повече няма да чуе гласа ѝ и да целуне устните ѝ! Да поплачем заедно, Квирити! Да запалим кладата! Да помолим боговете да се погрижат за техните души! Нека се връщат в сънищата ни! Нека завинаги изпълват сърцата ни с любов!
Жените плачеха неутешимо и виеха от болка. Със сълзи на очи, мъжете надигаха възгласи на омраза към убийците бони и републиканци и всички хора, които подкрепят техния престъпен заговор. Те искаха отмъщението на Рим да ги сполети! Настояваха да се екзекутират всички предатели! Искаха изтръгване из корен на отровния плевел веднъж и завинаги!