– Ще получите своето отмъщение, Квирити! ... Обещавам ви. А сега... нека запалим кладата и оставим тя да пречисти нашите души, докато душите на нашите любими хора отлитат в небесата.
Когато Друзила, чичо Клавдий, Хортензий и родителите на Апелий, както и по-близо стоящите хора запалиха кладата, животът на Цезар Калигула започна да се променя. Изведнъж той вече не можеше да търпи да гледа пламъците и се преви. Физическата болка, която изпита, когато видя как тялото на неговата красива и невероятна млада съпруга се превръща в дим и изчезва, беше прекалено силна дори за императора на Рим. Стана безчувствен. Стори му се, че утре никога няма да дойде, и се почувства мъртъв като нея.
Епилог
Когато кладата почти напълно изгоря, ликторите заковаха списъка с провинилите се на рострата.
Около двеста имена на все още ненаказани конспиратори, взети от документите на Катег, разкриваха размерите на заговора. Мащабността му още повече разгневи гражданите на Рим. През нощта агентите на градската кохорта и лоялните преторианци прочистиха редиците си, като обезглавиха офицерите, минали на страната на боните и републиканските бунтовници. За тази цел формираха десетки отряди за екзекуция, съставени от скаути и побеснели римляни, които минаваха от къща на къща и търсеха мъже, загубили всичките си граждански права и заради това подлежащи на убийство от всеки, който ги срещне. Собствеността им беше иззета, а роднините им – заробени.
Кървавата нощна баня, в която загинаха всички набедени конспиратори, беше ужасяваща. Хорея се опита да избяга с жена си, но бе заловен на портата Капена от отряд на Публий Сертик и бе изкормен на място от неумолим скаут. Наказателните бригади поеха и из провинцията и избиха предателите, криещи се във ферми и вили. Коепион Патриций Север, съдията на съдебен окръг Анциум-Неми, който беше верен на Калигула, задържа двама заподозрени учители на гладиатори и откри, че следобеда преди атаката двамата са били във вилата на Антония Старата с петдесетте маскирани мъже, нападнали частното императорско имение край езерото Неми.
Север нареди незабавно да бъдат обезглавени; след това тръгна на кон с въоръжен отряд към вилата на Антония и арестува всички в нея. Домиций Ахенобарб, съпругът на Агрипинила, гордо призна, че е помагал на заговорниците заедно с майка си Антония Старата, за да отърве Рим от тирана и да възстанови републиката. Съдията, без да се колебае, осъди видния патриций на смърт и гневните екзекутори веднага отсякоха главите на майката и сина в атриума на вилата им.
След като цялата фракция на боните и републиканците беше унищожена, римското управление се оказа в безопасност и в ръцете на законния император, а народът на Рим ликуваше.
Но Калигула плати висока цена за победата си. Дни и нощи наред той плачеше за загубата на прекрасната си бритска съпруга и не успя да намери утеха дори в Друзила, потънала в меланхолия от мъка по Бризея. Чичо Клавдий винаги беше близо до племенника си и го съветваше в новите начинания и взимането на решения. Акилий Требелий бе назначен за префект преториум (т.е. за командир на преторианците). Гай Емилий Павел стана губернатор на провинция Аквитания (днешна Южна Франция). Публикола Тудитаний и Хортензий Скавър влязоха в имперския съвет като лични съветници на Калигула. Инцитатус бе изпратен в Етрурия, а малкият му храм бе преустроен и превърнат в светилище на нимфата Еридея.
Положението на Агрипинила беше деликатно. След като съпругът ѝ бе екзекутиран за държавна измяна по заповед на съдия Коепион Патриций Север, тя беше арестувана още същата нощ в Лавиниум с любовника си, благородника Тарквиний Голат, виден поддръжник на политиката на императора, който впоследствие бе освободен, тъй като нямаше нищо общо с конспирацията. Агрипинила от своя страна обяви, че не знае нищо за политическите дела на покойния си съпруг Домиций Ахенобарб, но така или иначе беше съпруга на осъден и екзекутиран предател и трябваше да бъде продадена в робство въпреки височайшите си роднински връзки. Такъв беше законът – dura lex sed lex (жесток закон, но закон).
Вестта, че хубавичката четиринайсетгодишна принцеса е откарана на пазара за роби, се разчу още на следващата сутрин и дори и Калигула не можеше да направи нищо, за да възпрепятства правосъдието.
Насъбралата се огромна тълпа, дошла да наддава за вещите на семействата на набедените и екзекутирани конспиратори, видя как тъничката, но изключително красива Агрипинила крачи гола и окована по подиума, принудена да показва прелестите си, както изискваха участващите в търга, Чичо Клавдий бе отчаян. Знаеше, че племенницата му влиза в третия месец от бременността си и няма да понесе робството, а и най-вече щяха да я купят за секс някои богати извратеняци и щеше да бъде изнасилвана без задръжки от новите си господари, дори давана под наем на техни приятели за буйните им оргии. За щастие Хортензий Скавър, който освен всичко друго беше и известен правист, се притече на помощ. Намери вратичка в закона и убеди съдия Север, под чиято юрисдикция се намираше случаят, да замени робството на Агрипинила със заточение по избор на императора.