Выбрать главу

Наперената Юлиева принцеса беше облечена с проста туника и заведена пред Калигула, който по предложение на чичо Клавдий реши да я заточи за неопределено време на остров Пандатария край Неапол – в същата удобна и добре обслужвана вила, където майка ѝ Агрипина Старата беше пратена преди десет години от император Тиберий.

Междувременно Валерий Месала Барбат, бащата на Месалина, купи на публичен търг вилата в Анциум, принадлежала на обезглавената му тъща Антония Старата. На иди през май, когато съпругата му Домиция Лепида – дъщерята на Антония – се върна от веселото си пътешествие по домовете на Муций на изток, либералният аристократ от Валериите ѝ предостави цялото имение заедно със значителни средства, за да го преустрои и направи по-съвременно.

Изпаднала в тежка депресия заради смъртта на Бризея, Друзила изгуби желанието си да прави любов, а оттам и вкуса си към живота.

Въпреки че все така беше влюбена в брат си, нямаше никакъв хъс за интимност с него или с когото и да било друг, включително и с Муций, който отчаяно се опитваше да възвърне жизнените ѝ сили с византийските си отвари, но без резултат. Нежността, физическите качества, обаянието и интригуващата личност на гордата ѝ галска робиня си оставаха несравними и неповторими. Сега, след като двете млади жени не можеха вече да се предизвикват една друга, животът ѝ изглеждаше безсмислен и сив. В деня след иди през март имперската принцеса отиде отново при Лао Шанг и го накара да я освободи от всичките ѝ халки.

На десетия ден на юни същата година, когато се честваше 361-вата годишнина от смъртта на Александър Велики, Друзила отиде да поязди сама в Сабинянската провинция край Тибър (днешен Тиволи, на около 30 километра от Рим) и навлезе в парка, посветен на завоевателя на Персия. Принцесата нямаше никакви други планове, освен да отдаде почит на македонския герой в деня на кончината му и да се помоли, без да бъде разпознавана, заедно с многобройните му почитатели, събрали се по същия повод.

След церемонията тя се качи на коня си и се отправи още по-навътре в парка. Стигна до красиво усамотено езеро с бистра вода, в каквато обичаше да плува. И докато плуваше гола в него, изведнъж почувства такава пълнота, сякаш цялото ѝ същество се бе пропило с всичко, което някога бе искала или постигнала в живота си. В този сюблимен миг тя видя духа на Александър да я вика и се почувства щастлива, че е там, с нея... щастието проблесна ярко, материализира се в цялата си красота и тя се заиздига все по-високо и по-високо в тунел от светлина, без дори да осъзнава, че се дави и преминава в отвъдното.

Точно когато Калигула почти се бе съвзел от скръбта си по любимата си Ладиса благодарение на загрижеността и помощта на приятеля си Ирод Агрипа, завърнал се от Александрия веднага щом бил информиран за пропадналия заговор, новината за кончината на Друзила потопи младия император в опустошителна депресия. Сенатът организира внушително погребение на имперската принцеса, но Калигула нямаше сили да присъства, тъй като бе смазан от отчаяние и с разбито сърце. Затвори се в пълна изолация за цели два месеца. Първо – във вилата си на Албанските възвишения, на няколко километра на югоизток от Рим, след това в дворците си в Кампания и Сицилия. Показваше мъката си, като не подстригваше косата и брадата си.

През септември след продължителен юстициум (период на всенароден траур) по препоръка на школата на понтифиците Сенатът издаде указ Друзила да бъде обожествена и така се превърна в първата жена, почитана като римска богиня. В чест на изключителната ѝ политическа дейност в името на величието на Рим и голямата ѝ роля в разобличаването на конспирацията срещу императора в сградата на Сената бе издигнато златно изображение на дивата (богинята) Друзила. Калигула постанови богиня Друзила да бъде почитана във всички градове на империята под името Пантея (всеобхватно божество). Отреди ѝ светилище с двайсет жреци от двата пола, които да обслужват култа към нея. Всички я наричаха Новата Афродита, за да възхвалят огромната ѝ любов към мъжете и жените, и аристократичната ѝ сексуална щедрост към любовниците ѝ от всички социални прослойки и с различен физически облик.