След смъртта на Друзила Агрипинила бе веднага освободена от заточението си. Върна се в Рим на имперски военен кораб и присъства на официалното държавническо погребение на сестра си заедно с огромна тълпа хора, които оплакваха кончината на Светлината на Рим.
Младата Юлиева принцеса трепереше от мъка и стискаше ръката на чичо Клавдий, следваха я Лесбия с Бохрус, Месалина в черна туника и с покрито с дебел черен воал лице, за да прикрива сълзите, които не спираха да се стичат по бузите ѝ, майка ѝ Домиция Лепида, Ирод Агрипа, Акилий Требелий, Муций Регулат, Ламита, Пиралис, Евтикий, Марция Кордия и нейните хиляда и двеста проститутки от гилдията в новите им леопардови кожи, Публий Сертик с всички триста скаути и пет хиляди Зелени, Хортензий Скавър, целият Сенат, по-голяма част от членовете на конническото съсловие, Публикола Тудитаний и всички видни членове на императорския съвет, с изключение единствено на Калигула, който не можеше да помръдне от стаята си, тъй като бе покосен от епилепсия и разбито сърце.
На следващия ден Муций изпадна в почти същото униние като Калигула. И тъй като бизнесът му на Ватиканския хълм бе изцяло свързан с покойната имперска принцеса, той вече нямаше нито сърце, нито законна възможност да открие увеселителния парк, защото всенародният траур за Друзила щеше да продължи повече от три месеца и предполагаше затварянето на всички институции за забавление, а дори и на повечето магазини следобед. Така Муций закри вавилонския си тематичен парк на Ватиканския хълм само няколко дни преди планираното му отваряне. След това продаде целия имот на Калист Примус, който го превърна в хиподрум. Богатият освободен роб пусна в действие новата си придобивка с огромен успех веднага след края на траура за Друзила.
Междувременно Агрипинила – която вече настояваше да бъде наричана с истинското ѝ име Агрипина – се върна в Лавиниум с любовника си Тарквиний Голат. Той бе успял да опази вилата от публична разпродажба, като заяви, че тя принадлежала нему и не била прехвърлена правилно на Юлиевата принцеса преди заточението ѝ. През юли Домиция Лепида на няколко пъти покани Агрипина в Анциум, за да ѝ даде съвети за преустройството на имението на покойната ѝ майка Антония Старата. Агрипина беше вече в шестия месец и компанията на Домиция ѝ беше много полезна, затова се съгласи да се върне във вилата, където бе живяла по-малко от месец след сватбата си с Домиций Ахенобарб – обезглавения брат на Домиция, – и да дочака там раждането на детето.
От време на време наперената и жизнерадостна принцеса обичаше да показва растящия си гол корем пред любовниците си и да прави секс с най-щедрите и благородните сред тях, за да зареди малкия Нерон с енергия. Сега дори чувстваше още по-голяма свобода да прави каквото си иска, тъй като брат ѝ и неин патер фамилиас Калигула беше потънал в държавни дела покрай мащабната строителна програма, новите закони за отворените бракове и подготовката на официалното канонизиране на Друзила, насрочено за 23-тия ден от септември. Малко след това, на 27-ия ден от септември, Калигула се ожени за третата си съпруга Лолия Павлина, изключително красива млада жена от много богато семейство от Помпей, с която го запозна неговия вече добър приятел Хортензий Скавър.
На календи през октомври, няколко дни след като навърши петнайсет години, Агрипина се пренесе в Анциум, за да роди детето, за което знаеше, че ще стане император на Рим под името Нерон, както бе предсказала сибилата Амалтея – което, разбира се, Агри не сподели с никого, освен донякъде с чичо Клавдий по времето, когато живееше при него и когато зачена. Лесбия дойде при бременната си сестра в Анциум заедно с Месалина и други приятели, и всички се забавляваха безгрижно във вилата всяка вечер в очакване на радостното събитие. Пет дни преди иди (десетия ден) на октомври, девет месеца след като бе оплодена от чичо Клавдий, Агрипина Младата се сдоби след по-тежко от обичайното раждане със здраво и жизнено момченце, тежащо 5 килограма. По настояване на Домиция Лепида, която искрено вярваше, че красивото бебе е син на покойния ѝ брат и съответно неин сладък племенник, то бе кръстено Луций Домиций.
В отсъствието на Калигула, който бе на сватбено пътешествие с Лолия Павлина и Пиралис, чичо Клавдий пое функциите на патер фамилиас на Агрипина. В това си качество вписа раждането на сина на племенницата си Луций Домиций в регистъра на римските граждани в храма на Юнона Луцина в година DCCXCI aUc (= 791 г. от основаването на Рим = 38 сл. Хр.) Но тъй като знаеше, че момчето всъщност е негов таен син, и бе сигурен, че никой дълго време няма да провери документите, Клавдий с лекота добави още две чертички към месец октомври (отбелязван с X = 10 според римските правила) и го промени на декември (отбелязван с XII = 12), за да е сигурен, че никой няма се усъмни, че момчето е син на покойния Домиций Ахенобарб, законния съпруг на Агрипина Младата – а оттам, че няма право да наследи императорския престол.