Привързаността на Домиция Лепида към момченцето беше толкова силна, колкото и подкрепата, която оказваше на Агрипина, като се грижеше за детето от първите дни на живота му като истинска втора майка, та чак до юношеството му. Обичта ѝ към него си остана непроменена и гореща дори когато Агрипина започна да го нарича Нерон, както бе обещала на чичо Клавдий, който дойде на няколко пъти в Анциум, да види племенницата си и тайния си син.
В края на октомври Калигула се върна от доста тъжния си меден месец. Лолия не обичаше екстравагантния секс и многото партньори и се оплакваше непрекъснато от вавилонската астроложка и новия си съпруг. Императорът се разведе скоро с нея и през пролетта на следващата година DCCXCII aUc (=792 от основаването на Рим – 39 сл. Хр.) се ожени за по-зряла жена, с пет години по-възрастна от него, на име Милония Цезония, истинска негова душа близнак. Тя ценеше охолния живот, имаше либерални разбирания за морала, обожаваше съпругът ѝ да се гордее с нейната голота по време на пищни пирове, както и да дефилира с наметало, шлем и меч пред легионите, да разтваря пелерината си, под която се откриваше красивото ѝ голо тяло, и след това да оставя войниците да я замъкнат в бараките си и да се насладят на женските ѝ прелести. Заради тези и други ценни нейни качества тя незабавно получи титлата императрица на Рим. Въпреки многобройните си светски задължения Цезония успя да направи ремонт в новото дясно крило на двореца и да го върне към първоначалната му функция, но императрицата вече с право искаше гостите да плащат за сексуалните удоволствия, а със събраните средства подпомагаше финансирането на революционната политика на Калигула.
В тематичните стаи бяха поканени да работят момичета от благородни семейства и красиви жени. Цезония организира стройна система на смени, според която стотици хубави момичета обслужваха хиляди клиенти на всеки нундиум. Когато свършваха, излизаха, за да отстъпят място на нови попълнения, които да привлекат още повече посетители. Плащанията за всички видове сексуални услуги бяха надлежно събирани и осигуряваха неспирен поток към римската хазна.
Габрилия, Месалина, Лесбия, Агрипина, Нимфиада, Пиралис, Ламита, Хилария, Деми, Мурахия, Керизия, Сетис, Лактия, Домиция Лепида и обръснатата навсякъде театрална звезда Октавия, която по волята на Друзила бе освободена от робство, дори Ювения с разрешението на Агрипа, бяха сред най-желаните дами, часове за тях се запазваха месеци предварително и за секса с тях се заплащаше скъпо. С течение на времето и Лолия Павлина, и други млади момичета и момчета от аристократични семейства, роднини на видни граждани от всички ъгълчета на империята, получиха честта да служат в двореца като високоплатени и общодостъпни проститутки, заедно с десетки млади жребци, изгарящи от желание да задоволят естествените нужди на римските матрони и по-възрастни богати жени. Цените бяха високи, но всяка сестерция отиваше за скъпо струващите революционни програми на Калигула.
През юли същата година Цезония роди първата дъщеря на Калигула, която той нарече Юлия Друзила не само за да почете покойната си незабравима сестра, но и защото момиченцето много приличаше на легендарната си мъртва леля – същата червена коса, същите зелени очи и същите дълги крака.
В края лятото императорът напусна Рим, за да започне първия етап на военната кампания на северната граница. Всъщност през цялата година Калигула бе надзиравал набирането и обучението на огромна армия. Воините бяха предимно от галските и иберийските провинции. Заедно с наличните римски части, разположени по Рейн, се събраха всичко двайсет и четири бойни легиона, наброяващи деветдесет и шест хиляди мъже и дванайсет хиляди коня, плюс сто и трийсет хиляди души помощен персонал, артилерийски помагачи, прислуга и носачи. Това бе нечувана по размерите си армия в цялата римска история, почти толкова мощна, колкото всички останали двайсет и осем легиона на постоянна служба из цялата Римска империя.