Големият план на Калигула беше да се придвижи на север по границата по река Рейн, да сплаши врага с непобедимата си армия и след това да нападне територията на изток, да усмири, накаже и подчини агресивните германски племена, включително и чатите, които създадоха много проблеми на Галба предишните две лета. В началото на есента вестта за приближаването на огромната армия на Калигула накара всички германски племена на изток от Рейн набързо да подпишат мирни договори с римските легати и да предложат дарове и заложници, които Калигула прие и така осигури Pax Romana в този регион за векове напред.
Тъй като императорът не жертва и един воин при подчиняването на германските племена, продължи своя марш на северозапад, разположи впечатляващата си добре организирана войска на южния бряг на Британския канал и започна внимателно да подготвя инвазията си в Британия. След смъртта на Ладиса Тюдор в този край на света бяха нахлули келтите, които свалиха от трона и екзекутираха крал Тюдор и всичките му рицари и придворни, заедно с Аркана и Кардикса. Друг местен крал – Кунобелин, – който бе влязъл в съюз и подписал договори с Рим, наскоро бе умрял и бе наследен от сина си Амин. Той бе грубоват младеж, който не криеше презрението си към Рим и открито заплашваше да завладее северната част на Галия (днешна Франция) заедно с германските племена от североизтока.
След като вдигна на бреговете на Канала жилища и лагери за двайсет и четирите страшни римски легиона (където са днешните Булон сюр Мер, Па дьо Кале, Франция), Калигула нареди да се построи гигантски фар, който да си съперничи с прочутия Александрийски фар, едно от седемте чудеса на света. След това имперските легати поканиха бритските крале, за да разгледат римската войска. Няколко дни по-късно гостите бяха смазани от най-грандиозния военен парад, който и в най-смелите си мечти никой главнокомандващ не си бе представял, че може да организира.
Може ли някой да си представи ефекта, произведен от над стоте хиляди въоръжени римски легионери на коне, плюс сто и трийсет хиляди души помощен персонал заедно с военните машини, които маршируват часове наред в идеални редици – двеста и четиресет кохорти от по четиристотин души плюс триста и шейсет турми кавалеристи от по трийсет и двама конници всяка, пешаци, разделени в центурии, предвождани от страховити центуриони, трибуни, контуберналиси и легати, с двеста и четиресет мощни римски орли начело и музиканти с тръби и барабани? Никога в историята на древния свят не се бе събирала такава сила под командването на един човек! Само за персийския цар Дарий се твърди, че е командвал над двеста хиляди неравномерно въоръжени и доста неорганизирани мъже на коне, пешаци и помощен персонал, когато загубил битката край Арабела (Гавгамела) срещу Александър Велики, който пък превзел Персия с армия от шейсет хиляди македонски воини. А Юлий Цезар завладял трите Галии с не повече от петдесет хиляди римски легионери!
След парада показаха на бритските крале сто римски кораба на котва в построеното от римляните пристанище и направо им казаха, че императорът ще поведе тази колосална сила през Канала, ще унищожи техните кралства и ще обезглавил всеки един от тях, ако не съдействат за безусловното предаване на крал Амин, лидера на антиримски настроените племена.
На следващия ден Амин премина Канала, убеден, че ще плати с живота си заради съпротивата си срещу мощта на Рим, но тъй като се съгласи ритуално да се предаде чрез проскинезис (т.е. – да се просне на земята и да целуне стъпалата на императора), Калигула демонстрира прословутото милосърдие на Юлиевия род и опрости младия бритски крал. Поразеният Амин осъзна, че в Рим е истината, и подписа нов договор с римските легати, като плати и предложи заложници, което направи въоръжената офанзива през Канала временно ненужна.
Тези велики постижения на външната политика на Калигула бяха приветствани с огромен ентусиазъм в Рим. Младият сенатор Веспасиан, бъдещият велик император на Рим, който тогава бе начело на Флавиевия род, наследник на Юлиево-Клавдиевата династия, предложи да се организират специални игри в чест на безкръвните победи на Калигула – новия революционен римски начин за печелене на война чрез показване на мускули и плашене с железен юмрук, но в крайна сметка убеждаване на съседните народи да се поклонят на далеч превъзхождащата ги във военно отношение сила и да се радват на закрилата и цивилизацията, която Рим щедро ще им предостави чрез Pax Romana.
По пътя си обратно от Северна Галия Калигула спря в най-важните градове, движеше с твърда ръка държавните дела, приемаше посланици, раздаваше правосъдие, събираше и разпределяше средства, градеше управления, вечеряше с местни, които си умираха да се допрат до императора, разрешаваше проблеми, справяше се с обичайната купчина от задачи, договори, бюджети и документи, необходими за изграждането на най-великата империя, която светът бе виждал.