Междувременно чичо Клавдий, който бе последвал племенника си в началото на военната му кампания на Север, се бе върнал в Рим предната зима от Лугдунум (Лион, Франция) – главен римски гарнизон в Централна Галия и негово родно място. Заради несъгласие с набирането на средства чрез проституция, организирано от Цезония, Клавдиевият принц се изнесе от двореца и се върна в семейната резиденция на хълма Опий. Петдесетгодишният вече аристократ се върна към трудовете си по история и се радваше на разпалената отново страст с една от старите му любовници, обикновена, непретенциозна жена на име Калпурния. От време на време отиваше да види малкия Нерон в Анциум. Тъй като Калигула посочи за своя непосредствена наследница дъщеря си Юлия Друзила – нещо нечувано в Рим, тъй като никоя жена никога не бе имала достъп до официалната власт, но което много популярният Калигула бе решил, че може да наложи на Сената с мощта на армията си зад гърба си, – Клавдий най-накрая се почувства свободен от бремето на пръв престолонаследник в случай на преждевременната смърт на императора.
През октомври Калигула все по-отчетливо започна да усеща, че рано или късно фанатичните врагове на империята ще намерят начин да го убият. Но тъй като беше смел благородник, не се страхуваше за собствения си живот, а съвсем естествено се боеше за наследството, което оставя след себе си, и за бъдещето на великата революция на свободомислието. Юлия Друзила беше само на година и половина, а Цезония, въпреки че бе силна жена, нямаше благородното потекло, което да ѝ позволи да оглави Рим като императрица. Затова повика чичо Клавдий и обсъди с него голям кръг от династични и политически въпроси. След това го попита дали познава Месалина. Петдесетгодишният Клавдий нямаше и представа, че Месалина е прекрасната жена, с която се бе разминал на стълбището на двореца на нони от март преди две години, когато Миси отиде на гости на Друзила след завръщането си от вдъхновяващото пътешествие на Изток. Заеквайки както винаги, Клавдий каза на Калигула, че е чувал Месалина да се слави като най-красивото момиче в империята, но призна на развеселения си племенник, че никога не е виждал прочутата римска хубавица освен за няколко минути, когато била още малко кльощаво дете с гъста къдрава коса.
За огромно учудване на Клавдий Калигула повика великолепната млада жена, която му се стори като богиня, преди да разпознае в нея ефирното същество, което бе срещнал на стълбището.
– Хубаво момиче е, нали, Клавдий, стари мечтателю?
– М-м-много хуб-б-баво, наистина – преглътна чичото.
– Това е братовчедка ти Валерия Месалина, дъщеря на Барбат.
Клавдий остана като покосен! Мозъкът му едва успя да сглоби няколко мисли, когато несравнимата съблазнителка го прегърна топло и обсипа с комплименти аристократичния му чар, притискайки стройната си фигура към неговото по-дребно тяло и възпламенявайки го с внезапна любов. Тя намигна одобрително на Калигула.
– Добре тогава – каза императорът делово. – Ще ви оженя вас двамата утре. Доволни ли сте?
Клавдий объркано потвърди няколко пъти и целуна Месалина, която се разплака от щастие и затанцува и с двамата си братовчеди, обещавайки на чичо Клавдий да осъществи и най-невероятните му мечти.
Преди да се оттегли за през нощта, Калигула повери Месалина на някогашните робини на Друзила, след това изпрати да повикат родителите ѝ и няколко свидетели. На следващия ден императорът изпълни обещанието си и ожени чичо си за братовчедка си, като създаде идеалния съюз, който щеше да издържи изпитанието и на най-ужасни предизвикателства. Тук, разбира се, имаше една малка тайна, която нито Калигула, нито Месалина биха споделили с чичо Клавдий. Месалина току-що бе забременяла от Калигула. И както в случая с Клавдий и Агрипина, Калигула реши, че истинският баща трябва да се скрие, за да се избегнат опитите за убийство при евентуално наследяване. След скромната церемония Клавдий проля няколко сълзи с Калпурния, след това се върна обратно в покоите си в двореца, където се настани и неговата великолепна и омагьосваща съпруга, братовчедка, любовница и съблазнителка.
Пет дни след иди през януари на следващата година DCCXCIV aUc (20 януари, 794 от основаването на Рим = 41 сл. Хр.) по време на Палатинските игри Калигула отиде рано сутринта да погледа класически танци във временно скован от дърво театър, издигнат специално за събитието пред двореца. В тясното пространство се тъпчеха стотици зрители. В края на седемчасовото представление императорската свита си тръгна от театъра, предвождана от чичо Клавдий, зад когото вървеше Калигула с приятели и германските си телохранители.