По пътя към двореца малко под театъра Калигула реши да поеме по по-кратък маршрут от този на свитата си, защото бе чул, че млади танцьори от азиатските провинции репетират в един тесен проход. Докато отправяше хвалебствия на азиатските артисти заедно с още неколцина, никой от които обаче не беше телохранител, зад него се спусна предател, нов преториански трибун, и го съсече с меча си между шията и рамото. Стенещ в агония, императорът се опита да избяга, но срещу му изскочиха още няколко убийци, които го пронизаха с ножове повече от трийсет пъти – също като прочутия му предшественик Юлий Цезар. По странно съвпадение това се случи на същия ден, през който бил убит македонският цар Филип, бащата на Александър Велики.
В последвалото разбъркване носачите на Калигула викаха за помощ и се сбиха с нападателите, отблъсквайки ги с коловете, на която бе поставена носилката. От другата страна на коридора се втурнаха и батавските охранители. За секунди всички убийци загинаха от ужасна смърт. На публиката в театъра бе съобщено, че императорът е само ранен. Из цял Рим настанаха вълнения, скаути и поддръжници на Калигула избиваха масово заподозрени конспиратори. В мига на нападението срещу Калигула заговориците проникнаха и в покоите на Цезония в двореца. Съпругата на императора загина храбро, промушена от меч, а наследницата на трона, невръстната Юлия Друзила, беше убита веднага след нея. Убийците размазаха крехката главица на детето в стената.
Няколко часа десните сенатори бяха убедени, че убийството на Калигула и най-близките му ще доведе до възстановяване на републиката, и се поздравяваха за кървавата баня, която според тях щяла да върне тяхната власт и привилегиите им. Но не било писано да стане така. Нов император наследи убития.
През нощта лумнаха пожари, избухнаха вълнения и гневната тълпа настояваше конспираторите да бъдат обезглавени незабавно. Ирод Агрипа уреди трупът на Калигула веднага да бъде кремиран и положен в прост временен гроб в гробището на хълма Есквилин. Междувременно Акилий Требелий заедно със своите преторианци и Херберт с батавците започнаха да издирват чичо Клавдий, законния наследник на императорския престол. Двама яки германски охранители го откриха в отдалечена стая в двореца, отдаден на култа към египетския бог Тот заедно със съпругата си Месалина, и го вдигнаха на раменете си.
– Да живее император Клавдий! – извикаха и го понесоха пред двореца заедно с останалите батавци и преторианци и тълпа от непоколебими поддръжници на Юлиево-Клавдиевата династия.
Така петдесетгодишният принц Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, известен още като чичо Клавдий или Клавдий Пелтека, стана бог, тъй като наследи цялата абсолютна власт на племенника си, цялата мощ на Рим и богатството на хазната, препълнена от далновидната икономическа политика на Калигула. Едно от първите му решения беше разтурването на тематичните стаи и всички останали места за проституция вътре в двореца. След това твърдо отрече законите за отворения брак и култа към Майка Свобода и така сложи край на сексуалната революция на Калигула. Във всички останали аспекти на римската политика той следваше линията на убития си племенник – и в икономиката, и във външната политика.
През август, двайсет дни след като Сенатът избра Клавдий за император, Месалина роди сина на Калигула, когото Клавдий призна за свой и го нарече Друз Германик, също като прочутия си брат, бащата на Калигула. По-късно, след триумфа на Клавдий при завладяването на Британия, започнаха да викат на момчето Британик. Единайсет месеца след раждането на първия си син Месалина се сдоби и с дъщеря, която кръсти Октавия и която по-късно се омъжи за Нерон.
В година DCCXCVI aUc (796 г. от основаването на Рим = 43 сл. Хр.), две години след като стана император и една година след анексирането на Мавритания (днешни Алжир и Мароко), Клавдий даде римско гражданство на цялото население на Галия чак отвъд Алпите.
Междувременно бе уведомен, че бритските крале са престанали да плащат данъци на Рим и приютявали бунтовници и пирати, които опустошавали римските градове в Северна Галия. Императорският съвет реши, че неприятелски настроена Британия не може да бъде оставена да протяга безнаказано ръце към богатите галски провинции. Според докладите на Калигула повечето брити били расово по-близо до римляните, отколкото до германците, възползвали се по-добре римската помощ, образование и търговия, въдворени там от Калигула с посредничеството на крал Тюдор и други проримски настроени владетели.