През август същата година Клавдий се зае да превземе Британия с четири легиона плюс хиляда конници, помощен персонал, камили и трийсет огромни индийски слона – каквито никога не били виждани преди това по тези земи. Армията се командваше от Авъл Плавт и се следваше план, съставен три години по-рано от Калигула. Местните воини, наричани брити, защото си боядисвали телата в синьо, бяха смели, но организацията им бе по-лоша от тази на римските легиони. Пълното покоряване отне цели шест години, като Клавдий извоюва голяма победа в първата година от офанзивата и разположи бойния си щаб на север от Темза в Камулондунум (днешен Колчестър), и остави генералите си да водят по-нататъшните бойни действия.
Превземането на Британия бе обявено за завършено четири години по-късно, когато бе отпразнуван триумфът на Клавдий, но фактически то приключи с предаването на враждебно настроения крал на Уелс Карактак пред бритската кралица Катимандуа, съюзница на Рим, на осемстотната годишнина от основаването на Рим – Annum DCCC aUc = 800 г. = 47 сл. Хр. Покореният крал бе доведен окован във вериги в Рим и изправен пред император Клавдий и неговите генерали на официална церемония по капитулацията. Но тъй като бритският владетел се бил достойно и смело, не измъчвал и не екзекутирал пленниците и не отровил нито едно хранилище на питейна вода, той беше освободен и му бе позволено да остане в Рим като гост на генерал Авъл Плавт, който го защити горещо пред императора.
Три години преди отпразнуването на осемстотната годишнина от създаването на Рим петдесет и четири годишният цар на Юдея Ирод Агрипа умря от естествена смърт в Цезария (римски пристанищен град в неговата страна), по време на пищните игри в чест на император Клавдий, който помогна на лоялния към Юлиево-Клавдиевата династия владетел да уголеми царството си и да поддържа ефективна администрация от римски тип в целия регион. Тъй като синът на Агрипа бе прекалено млад, за да управлява страната, Клавдий даде на Юдея статут на римска провинция, решение, приветствано с всенародни празненства, в които не се включиха само някои периферни територии, населени с фанатични бунтовници, каквито има във всяка нация по света. Ювения Мароция, която също присъстваше на игрите и в чиито ръце умря Агрипа, бе напълно съкрушена от мъка и се самоуби, като се удави същия ден в Средиземно море.
Още от първата среща с великолепната си деветнайсетгодишна братовчедка, а после и съпруга, у Клавдий пламна страстна любов към Месалина и той така и никога не спря да я обича.
Тя беше обявена за римска императрица, владетелка и майка на отечеството. Получи възхвали и почести не само от влюбения си съпруг, но и от целия Сенат и патрициите, както и от всички слоеве на римското общество заради приноса си към държавните дела и отдадеността ѝ на славата на Рим. Още в самото начало тя накара съпруга си да ѝ построи така наречения "Малък дворец" в някогашното дясно крило на императорската резиденция на Палатинския хълм. Там красивата млада императрица правеше грандиозни празненства и забавляваше стотици любовници. По време на едно от честите пътувания на императора тя предизвика Марция Кордия и цялата гилдия на проститутките на състезание по секс, по време на което за една нощ преспа с повече от сто мъже и достигна гаудиум с всеки един от тях. Така спечели турнира и възхищението на патрициите, които наблюдаваха майсторските ѝ изпълнения.
Придворните знаеха, че Клавдий е много по-консервативен от Калигула, и затова не говореха открито пред него за деянията на Месалина, нито за невероятния ѝ сексуален апетит и фантастична издръжливост. Той, разбира се, знаеше, че приближавайки шейсетте, не може да задоволява вече младата си съпруга и приемаше с благородство и финес повиците на природата ѝ. През целия си живот Месалина спазваше святата си клетва към Венера и обета за вярност към византийския сводник Муций Регулат, който дискретно направляваше кариерата ѝ на висшестояща проститутка. Под името Лициния, което бе започнала да употребява още от първия път, когато Муций я прати да проституира в долнопробните му бардаци, Миси често излизаше инкогнито след залез слънце. Покриваше главата си с воал. Срещаше се тайно с Муций, който я отвеждаше на работа в името на богинята на любовта в многобройни бордеи и игрални домове.