Около 410 г., няколко десетилетия преди официалното падане на Западната Римска империя, християнският епископ Августин от Ипон, Северна Африка, известен и като Августин Блажени, започнал да разпространява озадачаващата идея, че "Luxuria est inimica Dei" ("Страстният секс е враг на Бога").
Тази нова религиозна идея е създадена, за да унищожи и замести античните религии на Римската империя поради една много проста причина: това щяло да позволи ограбването на хилядите храмове, изпълнени със злато и дарове, посветени на боговете ѝ богините, които възприемали неограничената сексуална енергия като положителна сила. В началото новата религия не привлякла масово римските граждани, нито т.нар. варвари, които не след дълго нападнали империята.
Всъщност в продължение на няколко столетия, докато новата догматична, монотеистична, сексофобска и тоталитарна религия постепенно придобива все повече политическа власт и подкрепата на романизираните варварски царе, древните култове и откритите сексуални практики остават широко популярни сред жените и мъжете от тези трудни времена (500-900 г.), обикновено наричани "тъмните векове" – Средновековието.
След кръстоносните походи (1000-1200 г.) властта на църквата става все по-агресивна и се разпростира все повече сред обществото; това довежда до предприемането на остри мерки срещу религиозната и сексуалната свобода, като основната инициатива за тази фанатична борба е на папа Инокентий IV, който около 1260 г. създава прословутата Свещена инквизиция. Тази духовна институция е натоварена да сложи край на всичко, което папата нарича "ереси", включително всички видове древни и нови култове, както и, разбира се, всякакви сексуални практики. След безброй неописуеми убийства и мъчения обаче се случило нещо неочаквано – като ответна реакция на дейността на тази отвратителна институция в Европа се заражда течение, известно като Ренесанс (1300-1500 г.).
Преоткриването на великолепната култура на Гърция и Рим и техните прекрасни древни богове, произведения на изкуството и сексуалната свобода дарява на света огромен брой творчески гении, като Микеланджело и Тициан, Рубенс и Рембранд, Ботичели и Леонардо да Винчи, които в безценните си творби отново отдават почит на несравнимото съвършенство на човешкото тяло. Провансалските трубадури започват да пишат поеми за красивите куртизанки и самотните дами, а писатели като Бокачо и Чосър създават шедьоври, описвайки на родните си езици забавни и страстни сексуални лудории на хора от всякакви класи.
Европейците оцеляват от чумата и глада през Средновековието и животът им постепенно става икономически по-добър. Но докато ренесансовите жени и мъже щастливо се отдават на оргиастични наслади и множество "греховни" авантюри, Светата инквизиция започва да гори на кладата "грешници" в името на морала и добродетелта.
През 1451 г. папа Николай V, вдъхновен от всемогъщия Бог на християнството, узаконява вече широко разпространената употреба на мъчения, за да даде в ръцете на Светата инквизиция подходящо оръжие за прогонването на "дявола" от човешкото тяло, особено от привлекателните млади жени, наричани "вещици". Накрая, чрез изтезания и убийства на милиони невинни по всевъзможни жестоки начини, които хората могат да измислят, когато умовете им са обзети от религиозната лудост, църквата постига своето – тя принуждава да замълчат прочути дисиденти, като Галилео Галилей и Джордано Бруно, и слага край на Ренесанса в началото на 1600 година.
Въпреки риска да бъдат арестувани от силите на Инквизицията или задържани от полицията на различните държави, в които взели надмощие протестантските секти (след като Мартин Лутер преустановява отношения с римската църква през 1517 г.), някои европейски творци продължават да създават и разпространяват произведения на изкуството с открито сексуално съдържание. Понякога подбудени от собствените си чувствени преживявания, понякога от желание да шокират или да се подиграят, или пък за да провокират приятелите си, хората започват да обръщат все повече внимание на сексуалното изкуство; буржоазията тайно и "срамежливо" купува подобни произведения, докато европейските аристократи, които никога не спирали да търсят нови любовници със склонност към сексуални ексцесии, ги излагат гордо на показ в огромните си имения.
През XVIII век – периода на Просвещението – произведенията със сексуално съдържание стават доста популярни дори сред работническата класа. Това е времето, когато философията на свободата откърмва Американската и Френската революция. Тъй като думата "порнография" все още обаче не е измислена, тези произведения са наричани "развратно изкуство", без да се взима предвид художествената им стойност.