– Върви, сестро. Подготви се за празненството и не ме разочаровай, разбра ли?
– Искаш ли другите да ме гледат, докато съм мила с приятеля ти?
– Разбира се, трябва да е публично.
Друзила наведе глава. Това показваше, че молбата на брат ѝ имаше политическа мотивация, но сърце не ѝ даваше да го разпитва повече. Забеляза, че Ирод Агрипа чака от другата страна на перистилиума, за да говори с Калигула, целуна набързо брат си и си тръгна.
Ирод се приближи към Калигула и изрази благодарността си за средствата, които императорът така щедро отпусна за строителство в Юдея.
– Кога ще предявиш претенции към престола в Юдея и ще обединиш тетрархията? – попита Калигула.
Всъщност политическите и династическите обстоятелства в тази територия бяха доста объркани. От времето на войната срещу средиземноморските пирати, водена от Помпей Велики преди около 100 години, римляните приемаха за свой дълг да бранят палестинските земи на Юдея и град Йерусалим от партанските нашественици и да поддържат реда и законността сред различните племенни, династични и религиозни фракции, които непрекъснато заговорничеха една срещу друга за завземане на властта. С римска военна помощ дядото на Агрипа – Ирод Велики, възстанови царство Юдея по времето на аферата на Марк Антоний с Клеопатра и управлява необезпокояван тридесет и две години под активния патронаж на император Август. Юдейското царство имаше стратегическо положение заради пристанищата си както на Средиземно, така и на Червено море, а те даваха възможност за печеливша търговия с Рим, Арабския полуостров и Индия. Затова съществуването на една стабилна и обединена Юдея обслужваше интересите на империята. По тази причина Август и покойният Тиберий дадоха на Ирод и наследниците му римско гражданство и ги обсипаха щедро с римски пари за мащабни строителни програми и основаването на нови градове. Личните капитали на Август и Тиберий също бяха насочени към Юдея за финансиране на пълното преустройство на Соломоновия храм, което продължи четиресет и шест години, и довършването на Великите стени приключи десет години преди Калигула да поеме властта в Рим.
Преди смъртта си (749 г. от основаването на Рим – 4 г. пр. Хр.) Ирод Велики раздели царството си на четири тетрархии. Тетрархия Ватания и Траконитис на изток от Галилейско море беше наследена от сина му Филип, тетрархия Галилея – от другия му син Ирод Антипа. Когато през март тази година Калигула стана император, Филип почина от естествена смърт. Веднага след това Калигула официално назначи приятеля си Ирод Агрипа за наследник на Филиповата тетрахия, като с това целеше постепенно да го направи цар на цяла Юдея, когато и другият тетрарх Ирод Антипа, чичо на Ирод Агрипа, почине. Но Агрипа предпочиташе да живее в римски лукс, радвайки се на отколешното приятелство на Юлиевото семейство с неговия род.
– Знам какво имаш предвид, Кал – отвърна Ирод Агрипа. – Но по-добре да изчакаме Антипа да разреши проблемите си с Аретас IV, набатеанския цар.
– Да не ми говориш за Аретас, който разби Антипа в битка, след като изгонихме партите от Палестина? – попита Калигула.
– Да. Набатеанците разграбиха и оглозгаха до кости няколко града в Галилея.
– Мразя тези глупави войни между съседи.
– Да, прав си, Кал. Има и религиозни спорове между фарисеи и садукеи за...
– Моля те, Агри – прекъсна го Калигула. – Не искам да знам. Трябва да строя империя и нямам никакво време за губене, за да слушам за несъстоятелни спорове. Защо не те направя веднага цар на Юдея?
На Агрипа тази идея не му хареса никак. И дума не можеше да става да напусне богатствата на Рим и да се установи в забутана страна, раздирана от племенни и религиозни противоречия. Трябваше да покоси плана на Калигула още в зародиш.
– Като цар – продължи Калигула – ще имаш пълната власт да провеждаш строителната програма, да пресечеш корупцията и да ми даваш прости и ясни отчети за правилното използване на средствата от страна на римските войски.
– Разбира се, че бих могъл да го правя – каза Агрипа, който беше отличен дипломат и преодоляваше препятствията, като ги заобикаляше, вместо да ги атакува фронтално. – Но Антипа ще намрази и двама ни и ще ми вгорчи живота.
– На колко е години?
– На петдесет и седем и е тетрарх от седемнайсет годишен. Когато умре, можеш съвсем законно да ме направиш юдейски цар, или, което би било още по-добре, да дадеш на региона статут на римска провинция и да приключиш веднъж завинаги с всички проблеми.
– Хмм... Сенатът няма да се съгласи. Първосвещениците там са против римските богове и нашата религиозна свобода.