Около 1760 г., точно 500 години след създаването на Светата инквизиция, млад френски журналист на име Рестиф дьо Ла Бретон (Restif de La Bretonne) е натоварен от правителството на крал Луи XV да направи проучване за мащаба на проституцията във френската столица. Ентусиазиран и пазещ пълна тайна относно секретната си задача, Рестиф започва да прекарва нощите си, проучвайки кварталите на Париж.
Облечен в черни дрехи, с висока черна шапка и дълга пелерина, загадъчният млад мъж посещавал бедните квартали, бордеите и парковете на Париж, както и всички други места, където би могъл да разговаря и класифицира различните видове проститутки. Докладът му е изчерпателен и шокиращ – в столицата, наброяваща в този период едва 250000 души, работели приблизително 25000 проститутки!
Рестиф дьо да Бретон получава скромна сума за своята задача; той не е възнаграден с никакви официални почести за усърдието си, а докладът му се загубва из хилядите безполезни документи на френската администрация. След няколко месеца разочарованият Рестиф написва книга за преживяванията си в света на проститутките. Той вече има опит в създаването на неологизми (нови думи) и измисля за книгата си заглавие, което съвсем точно описвало работата, която е извършил – написване на доклад за обикновените проститутки.
Рестиф избира гръцката дума porne за обикновените ("несвещени") проститутки и думата graphia за "писане". По чисто фонетични причини – за благозвучие – променя porne в porno и заглавието на книгата му става "Le Pornographie" ("Порнографията").
Младият френски автор не прави никакво усилие да търси издател, защото знае, че никой няма да се осмели да публикува такава книга. Той купува на кредит малка печатна преса втора ръка и започва сам да печата и подвързва "Порнографията" тайно в дома си. Той, разбира се, нямал ни най-малка идея, че думата, която създал, ще стане толкова популярна, че ще се използва – без съгласието на автора – за обозначаване на всички видове проституция, книги със сексуално съдържание, еротични картини и т.н.
Рестиф умира на около 60 години през 1805 година. Известен е като не особено популярен автор от края на Монархията, Френската революция и началото на Наполеоновата епоха. С гордост се наричал "порнограф", тъй като през революционните времена, презиращи християнските сексофобски заповеди, тази дума все още нямала никакъв отрицателен смисъл и звучала свежо, остроумно и предизвикателно.
Цяла Европа е възбудена и запленена от модели за подражание като венецианския любовник Джакомо Казанова, извратената любовница на Луи XV мадам Помпадур, ненаситната руска царица Екатерина Велика и по-младата сестра на Наполеон Бонапарт – Полин Бонапарт (наричана имперската Венера); тези личности обсебвали фантазиите на младите, богатите, снобите и красивите хора на своето време. Мъжете и жените от всички класи се отдавали на страстен и безграничен секс в този период, който може да бъде наречен "Първата сексуална революция на модерните времена".
Възползвайки се от поражението на църквата и разпространението на печатните преси, огромно количество от наситени със секс илюстрации, гравюри, книги, карти за игра, както и различни видове сексуални играчки, предмети, пиеси, песни и т.н. се разпространяват сред всички видове социални класи. "Порнография" била новата закачлива дума, която простичко описвала новото сексуално освобождение и популяризиращите го текстове, приспособления и произведения на изкуството.
Много от тези артикули стигат и до Америка. В новородените Съединени американски щати, където политическата свобода е постигната чрез просветителското водачество на бащите основатели на държавата – в частност Томас Джеферсън, – порнографските продукти, предимно с френски произход, се разпространяват главно сред войската и бизнес общностите.
Тъй като Франция била не само духовен подбудител на Просвещението, но и реален съюзник на Американската революция, всичко френско е модерно и това повлиява за снизходителното отношение спрямо тези стоки, въпреки яростната съпротива на пуританите фанатици, готови да качат на бесилката всеки, който не вярвал в заповедите на техния единствен Бог.
Но уви, нещастието не закъснява отново... След поражението на Наполеон при Ватерло през 1815 г. старите монархически режими в Европа възстановяват властта на църквата и отново налагат твърда тоталитарна политика, благодарение на която съюзът "държава-църква" продължил абсолютната си доминация, както в предходните столетия.