В десетилетията между 1815 и 1848 – отмъстителен период, наречен Реставрация – старият режим заличава всички следи от свободата, въведена от Френската революция и Наполеоновите войни, които разпръснали френската свободомислеща философия из континентална Европа.
Докато репресивната полиция налагала железния си юмрук върху либералите, австрийският император Франц I, подтикван от своя държавен глава, безмилостния принц Метерних, въвежда първия закон за цензурата срещу свободата на печата. След това, през 1818 г., под натиска на църквата австрийският император подписва закон срещу всякакъв вид материални творби, които биха могли да бъдат определени като скверни, т.е. неприлични.
Според личната преценка на съдиите изобразяването на човешкото тяло в похотливо облекло, голотата и дори частичната голота, както и всяко показване на гениталии, сексуални актове – независимо дали открито показани или само предполагаеми – е обявявано за "скверно" и авторите им са хвърляни в затвора.
Макар че думата "порнография" още не е въведена в нито един европейски речник, австрийският закон е възприет от съдебните системи на всички европейски държави без никакво публично обсъждане относно законовия смисъл на думата "скверност" (obscene), която е описвана просто като "нещо противно на обществения морал"! Това първо юридическо изстъпление срещу голотата и сексуалните изображения, текстове и т.н. показва, че на тоталитарните режими им се налага да потискат човешката сексуалност, за да поддържат абсолютен контрол над обществото.
Съобразно с това, когато Френската академия на науките осъвременява френския речник в средата 40-те години на XIX век, академичните учени глави поставят вътре думата "порнография" – авторското право на която завинаги си остава на Рестиф дьо Ла Бретон – и представят неологизма с две определения: (а) описание или изобразяване на проститутка или акт на проституция, което буквално предава оригиналния смисъл, даден от Рестиф, който харесвал френските проститутки заради тяхната независимост, чувството им за хумор и красота; (б) скверен или безнравствен текст, картина и влечение, което сигурно би накарало Рестиф да се обърне в гроба си. "Скверен? Каква скверност? Как смеят да кажат нещо толкова идиотско?" – вероятно такива щяха да бъдат неговите думи.
Новото значение на думата обаче е насадено в съзнанието на масите и е наложено в употреба в езика заедно с "новия морал", който предполага, че "порнография" не означава просто предмети и произведения със сексуален характер, а предизвиква морално отвращение ("това е скверно, богохулство") и чувство на недопустимост ("това е безнравственост") спрямо еротичното удоволствие. И двете определения са специално добавени към официалната формулировка в речника, за да подкрепят сексофобското, нетолерантно отношение на църквата от времето на Реставрацията.
Новата дума е преведена буквално и вписана в английския викториански речник, а малко след това и във всички европейски речници. През следващите 120 години "порнография" остава свързана с тази "скверност" и с всяко отрицателно значение, което някой добавял към думата.
Доста различна съдба от тази, която авторът ѝ е имал предвид.
През 60-те години на XX век думата е в центъра на скандали. Мирисът на революцията – на всякакъв вид революция – се усеща навсякъде.
Младото поколение е прегърнало културата, проповядваща "Секс, наркотици и рокендрол". Списанията "Плейбой" на Хю Хефнър и "Пентхаус" на Боб Гучионе предизвикват обществеността с привлекателни снимки на прекрасни полуголи жени. Въз основа на научните изследвания на Фройд, Райх (ученик на Фройд) и Кинси Репорт сексуалността започва да излиза от тесния килер, в който е била забутана векове наред, и все пак никой още не смее да се противопостави на старите репресивни закони, които забраняват на творците, филмовите режисьори и издателите да показват реалистични, открити сексуални образи в контекста на развлекателната индустрия.
Повечето хора дори не знаят, че думата "порнография" съществува. Някои ограничени издания на класическа еротика, предимно рисунки и гравюри, правени преди Втората световна война, са ценени единствено от елитни колекционери. Малцина разпилени из цяла Европа и Америка издатели, изпълнени със страх да не бъдат съдени за произвеждане или дори само за притежание на "скверни" материали, ръководят малкия си незаконен порнографски бизнес от вонящи сутерени или мизерни скривалища. Резултатът: лошо заснети непривлекателни голи хора в основни сексуални пози. Този вид стока се купува от малобройни клиенти под щанда в кварталните магазинчета за вестници или в някои книжарници, предимно в Париж, Хамбург, Амстердам и Ню Йорк.