~ ~ ~ ~ ~
10-те заповеди – според юдаистката традиция единственият Бог (виж монотеизъм) дал на легендарния еврейски пророк Мойсей десет заповеди; някои религиозни историци смятат, че Мойсей се е срещнал с бог Йехова на Синайската планина около 1250 г. пр. н. е., след като еврейският народ е освободен от египетското робство – според легендите от фараона Рамзес Велики. Тези заповеди останали известни само на юдейския народ през почти цялата гръко-римска история и единствено евреите им обръщали внимание. Основните изисквания (като "не кради", "не убивай", "не лъжи" и т.н.) били сравнително обичайни, с изключение на две от заповедите, които се опитвали да ограничат сексуалността на човешкото поведение ("не прелюбодействай" и "не пожелавай жената на ближния си"). Етнически разнородното население на Римската империя по принцип се присмивало на подобни наивни разпоредби, но тези две заповеди били толкова абсурдни, че били пренебрегвани дори от религиозните евреи.
Желанията на повечето хора не могат да бъдат регулирани от какъвто и да било върховен авторитет, тъй като всяка привлекателна жена автоматично възбужда сексуален интерес у всеки здрав мъж, независимо от "божествените" разпоредби. Колкото до "нечистите актове", също порицавани в Библията, ако някой предполага, че това са мастурбацията, оралният и аналният секс, трябва да има предвид, че те са прекалено естествени и разпространени, за да бъдат наричани "нечисти", и следователно се пораждат многобройни дискусии и интерпретации какво всъщност е истинското значение на това мистериозно изискване на еврейския Бог. Въпреки това, 1600 години след тяхната предполагаема "доставка" на Мойсей, когато около 323 г. се свиква Никейският събор (Никея, град в днешна Турция), за да се установят догмите на християнството, 10-те заповеди са вмъкнати дословно в новата християнска религия. В резултат на това спазването на тези заповеди е налагано от християнските власти чрез мъчения и кланета (по време на кръстоносните походи и при "обученията" на Светата инквизиция) на всеки, който е имал нещастието да живее в страни, намиращи се под власттта на християнството.
~ ~ ~ ~ ~
Ab Urbe condita (абревиатура: aUc, превод – от основаването на Града, т.е. на Рим). Този латински израз е използван, за да се "отмери" началото на римския календар. Годините в него са се смятали "от годината на основаването на Рим". Според християнския календар, в който за начало се взима предполагаемото раждане на Исус Христос, годината на основаването на Рим е 753 г. пр. Хр. (Виж Приложение 1 за древните системи за измерване на времето.)
~ ~ ~ ~ ~
AD – инициалите на Anno Domini; превод – в годината от Господа (подразбира се от раждането му). Изразът AD е използван в християнския календар, за да се означат годините "след" предполагаемото раждане на християнския пророк Джошуа от Назарет, известен като Исус Христос. Днес светски ориентираните хора предпочитат да обозначават тези години чрез израза "преди и след новата ера" (на англ ез. СЕ = Common Era). (Виж Приложение 1 за древните системи за измерване на времето.)
~ ~ ~ ~ ~
"Alea iacta est." ("Жребият е хвърлен!") – тази фраза става известна, тъй като е казана от Юлий Цезар, когато решава да прекоси река Рубикон и да навлезе с XIII легион Гемина в същинската Италия на 16 декември 50 г. пр. н. е. Оттук започва неговата победоносна кампания срещу Помпей и римските бони, които напуснали скоростно Рим, оставяйки града и всички богатства в ръцете на Цезаровите войски. Тази фраза се използва и днес, за да се изтъкне моментът на взимане на важно решение.
~ ~ ~ ~ ~
Ave! – латински израз за поздрав – здравей, привет.
~ ~ ~ ~ ~
Carpe diem! – латински израз, буквално означаващ "Улови деня!" Смисълът му е, че човек трябва да се възползва от всеки ден, без да се замисля много за бъдещето. Добре позната философска идея от римски времена (приписвана на Хораций), използвана и днес.
~ ~ ~ ~ ~
Casus belli – латински израз, означаващ повод, причина за започване на война.
~ ~ ~ ~ ~
Ecastor! – в превод – "Кълна се в Кастор!". Възклицание, често използвано от римските жени, свързано с близнаците Кастор и Полукс, Диоскурите (синовете на Зевс и Леда), които спасяват моряците от корабокрушения и осигуряват благоприятни ветрове. Близнаците били на особена почит в Рим, тъй като според легендата се сражавали на страната на римляните в решителната битка при езерото Регилиус (494 г. пр. н. е.) и им помогнали да победят лигата на латинските племена, а след това отнесли новината за победата в столицата. Като спомен за техния кураж римляните им издигнали храм на форума. Най-накрая Зевс ги превърнал в небесно съзвездие – Близнаци.