~ ~ ~ ~ ~
Брадви – брадвите (секирите) са използвани от всички хора от древните времена за рязане на дърво, както се прави и днес. Според достоверни историци келтските воини (като например, бритите) влизали в битка само с голям, дълъг 90 сантиметра меч, и "без бойни брадви". Независимо от това аз смятам, че Аркана и Кардикса (измислените охранителни на Лейди Калигула) са предпочитали да използват смъртоносните стоманени брадвички (с 45-сантиметрова дървена дръжка) вместо обемистите и неудобни мечове.
~ ~ ~ ~ ~
Брити – келтски варварски народ, обитаващ Британските острови преди римското нашествие през 43 г. Наричани са "брити" ("Brythones" на англ ез.), защото воините им боядисвали лицата си и телата си в ярко (англ ез. "bright") синьо, преди да влязат в битка.
~ ~ ~ ~ ~
Бритски/о – човек или предмет, произлизащ от Британия, днешни Англия и Уелс. Предпочитам да използвам това прилагателно, за да изтъкна разликата между древните келтски племена от римската провинция Британия и съвременния британски народ, който е съставен основно от средите на англосаксонците и норманите, и е доста различен от древните брити. Като изключим краткото въстание на царица Будика (60 г.), от 43 г. нататък всички брити постепенно се романизират и стават част от Пакс Романа (Римския мир, т.е. римския свят) през следващите повече от четири столетия.
~ ~ ~ ~ ~
Варвари (barbari) – племена или орди от различни нецивилизовани народи, живеещи извън границите на Римската империя. Често достигат известно ниво на умения и занаяти, отглеждат добитък и коне, но нямат писменост, нито проявяват интерес към строенето на обществени сгради, мостове, акведукти, пътища и т.н. Наричали ги barbari (произнасящо се "барбари"), защото езикът им звучал на римляните като някакво неразбираемо "бъра-бъра". Знатните варвари често ставали съюзници на Рим и изпращали заложници в столицата на империята, за да могат избраните младежи да научат латински език и тайните на римската цивилизация. Най-накрая варварите биват допуснати в римската армия и те окончателно се интегрират към римския начин на живот. Когато Римската империя отслабва (около IV-V век) няколко варварски народа нахлуват в римските територии, цивилизоват се и поставят началото на съвременните европейски страни, най-вече днешните Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Англия, Испания и Португалия.
~ ~ ~ ~ ~
Венера (Venus) – понякога авторът използва името Венера като синоним на вулва. Венера е римското име на гръцката богиня на любовта Афродита. В гръцката митология Афродита е не само богиня на любовта и секса, но и на цялата природа. Тя е едно от 12-те основни божества на планината Олимп. Хезиод – гръцкият автор на прочутата "Теогония", написана около 800 г. пр. н. е. – излага следната версия за раждането на Афродита: Хронос – богът на времето, наричан Сатурн от римляните – подбуден от майка си Гея, кастрирал баща си Уран (бога на небето, едно от първите четири божества на Вселената заедно с Ерос, бога на любовта и живота, Тартар, бога на дълбините на морето и Гея, богинята на земята). След като кастрирал баща си, Хронос (Сатурн), хвърлил тестисите му в Средиземно море, недалече от остров Кипър. Спермата на Уран оплодила морето и така била създадена великолепната Афродита. Тя се появила от морската пяна и слязла на Кипър в мида, както е показана на прочутата картина от Ренесанса "Раждането на Венера от морето" от Ботичели.
Богинята на любовта е вечно млада, извънредно красива и непрекъснато замесена в любовни истории и сексуални лудории. На пиршествата на Олимп тя е гола и носи единствено златен колан около кръста си, очаровайки всички с великолепното си голо тяло и изпъкналия си венерин хълм, покрит с буйно пубисно окосмяване. Желанието ѝ да прави любов с богове, полубогове, герои и обикновени смъртни е легендарно, както и нейният закачлив и лекомислен характер. Зевс (Юпитер), върховният бог на Олимп, принудил Афродита да се омъжи за брат му Хефест, бога ковач, наричан от римляните Вулкан. Хефест бил куц, грозен, космат, груб и мръсен. През сватбената им нощ той обладал грубо деликатния кунус на богинята със своя огромен член, а после проникнал в нея доста болезнено отзад. Въпреки лошите му и недодялани маниери Афродита се наслаждавала на силната му ерекция и предизвиквала негова сексуална издръжливост. В продължение на седем дни и нощи Хефест я принуждавал непрекъснато да правят секс и виковете ѝ на удоволствие се чували из цяла Гърция, докато най-накрая Хефест се предал.