– Те са само незначително малцинство фанатици. Огромното мнозинство от еврейския народ са прегърнали идеята на Pax Romana и си движат търговията в пълно съгласие с римските закони, които им гарантират ред, стабилност и печалби. Те с удоволствие ще станат римски граждани.
– Не го разбирам... Антипа няма ли наследници?
– Доколкото знам – не. Ожени се за сестра ми Иродия, която вече имаше малка дъщеря, Саломе, и оттогава не е раждала.
– Саломе омъжена ли е? – попита Калигула, опитвайки се да разбере дали някой друг няма да има претенции към юдейското царство поради брака си с правнучката на Ирод Велики.
– Преди няколко месеца се омъжи за млад макабски принц, но той загина при дуел.
– Това същата Саломе ли е, която се прочу преди няколко години заради сношенията си с мъртвец?
– Не точно, Кал... Човекът беше обезглавен и тя само го е целувала по устата, когато главата му, все още топла, е била поставена върху сребърен поднос.
– Въпреки това е доста извратено... На колко години е сега?
– Трябва да е на двадесет или двадесет и една. Прекрасна е като сирийска куртизанка и танцува вълшебно. Чувал ли си за Танца със седемте воала? – попита Ирод Агрипа, който знаеше, че Калигула ще се възбуди от идеята Саломе да танцува за него.
– Да! Пиралис (една от конкубините на Калигула) ми го е танцувала. Трябва да призная, че е много, много възбуждащ.
– Е, племенницата ми Саломе измислила този танц, когато била на четиринайсет – съобщи гордо Агрипа.
– Стига бе! – възкликна Калигула.
– Без майтап. Трябва да ѝ дадеш имперско авторско право.
– Хммм, това е идея. Можем да я поканим тук в Рим, за да ѝ връчим официалния свитък.
– Защо не? Като всички нас, потомците на Ирод, тя е римска гражданка и няма да откаже на лична покана от императора.
Ирод Агрипа плуваше в свои води. Брилянтно отклони вниманието на Калигула от отвратителното намерение да го направи цар на неспокойно царство към привлекателната перспектива да се срещне с неустоимата му племенница.
Калигула помоли Агрипа да напише писмо на Саломе и да разбере дали е склонна да пътува до Вечния град, както и да уточни каква отплата иска за откритието си, която според Агрипа би трябвало да включва скъпи подаръци, пари и публични почести.
Когато приключиха с плана за довеждането на Саломе, Ирод Агрипа извади малка кожена кутийка от джоба си.
– Вземи това, Кал – каза еврейският принц и му я подаде. – Специален подарък за Рождеството на слънцето.
Калигула отвори кутийката и се намръщи. Агрипа прошепна няколко думи в ухото му. Императорът се усмихна и затвори капачето.
4.
След кратка вана Друзила бързо нареди на робините си да я облекат за официалния банкет. Докато Бризея се занимаваше с тоалета ѝ, Октавия се доближи до своята домина с чаша успокоителен билков чай.
– Опитай го – нареди принцесата, която беше нервна и подозрителна за всичко след неочакваната молба на брат си да "бъде мила" с Макрон. Октавия се намръщи и я погледна учудено. Никога преди Друзила не я беше карала да опитва напитки или храни, за да се предпази от отравяне. – Какво чакаш? – попита Друзила и избра великолепна александрийска пурпурна туника измежду одеждите, поднесени ѝ от Бризея.
Октавия отпи, но като подаде чашата на господарката си, тя я изби от ръката ѝ. Чашата се удари в мраморната стена и се разби на парченца. Бризея и другите робини замръзнаха. По лицата на момичетата се изписа ужас. Раздразнението на господарката лесно се превръщаше в жестокост. Октавия трепереше от страх.
– Събери парчетата! – заповяда ѝ Друзила със свирепо изражение. Останалите момичета останаха неподвижни по местата си и наблюдаваха Октавия, която коленичи и започна да почиства бъркотията. Знаеше, че Друзила ѝ е ядосана, защото не бе успяла да разбере къде е отишла Лейди, след като напусна таверната с Муций, но въпреки това бе изненадана от реакцията ѝ.
Всъщност красивата робиня не знаеше какво е казал Акилий на Друзила вечерта преди ваната, когато тя го попита какво са му докладвали хората му при завръщането си от таверната.
– Ела тук! – повика я след малко Друзила. Робинята се приближи. – Кажи ми какво точно се случи, когато видя Лейди да излиза от таверната с Муций.
Октавия преглътна, пое дълбоко дъх и започна да разказва.
– Първо видях две от гръцките проститутки на Муций да избутват телохранителките на Лейди през завесата. Беше странно. След това забелязах друго момиче, облечено като момче, да се приближава към Муций и Ладиса и всички заедно излязоха през задната врата. Опитах се да ги проследя, но галицийският роб на Муций ми препречи пътя с думите, че неговият доминус му е заповядал да ме държи тук. Отвърнах му, че моята домина пък ми е наредила за проследя бритската принцеса...