Като истинска богиня на секса, Афродита не спряла да прави секс само защото нейният съпруг бил изтощен или зает с коваческата си работа. Няколко дни по-късно тя завързала любовна връзка с Арес, бога на войната, когото римляните наричали Марс. Арес бил красив, силен и изобретателен любовник. Без да се страхува от Хефест, Арес последвал Афродита в гората, грабнал я в ръцете си и я целунал по чувствените устни; той получил фантастично фелацио в замяна на прекрасния кунилингус от негова страна; след това обладал богинята като истински жребец. Хефест чул нейните стенания и възгласи и изпитал ревност като най-обикновен смъртен. Той направил златна мрежа и я метнал върху двамата любовници в разгара на страстта им. После поканил всички останали богове на Олимп да видят прелюбодейците. Афродита обаче не чувствала никакъв срам и гордо заявила, че всяка жена е в правото си да има колкото любовници си поиска, и напуснала Хефест, на когото останалите богове започнали да се присмиват.
Афродита имала хиляди любовници. От олимпийския бог Дионис, наричан Бакх от римляните, имала син – Приап, силно почитано божество с постоянна ерекция. Статуи на Приап с неговия огромен еректирал член са поставяни като украса в парковете за всеобщо възхищение. От бог Хермес (наричан Меркурий от римляните) – родила Хермафродит красив(а) полубог-полубогиня с наполовина мъжки и наполовина женски гениталии, така че можел(а) да доставя радост и на двата пола, и дори на самия(ата) себе си. Прочута е и любовната история на Венера с Адонис – прекрасен полубог ловец, както и с Анхис – простосмъртния троянски цар. От Анхис Афродита (Венера) родила син, прочутия троянски герой Еней. Когато Троя паднала, с помощта на Венера Еней избягал в Лациум, Италия, заедно със сина си Асканий, наречен по-късно от римляните Юл. След смъртта на Еней Юл станал цар и основал Юлиевия род, от който столетия по-късно се създала Юлиево-Клавдиевата династия.
Под имената Венера Пандемон (на всички демони, духове), Венера Обсеквенс (услужливата, подчиняващата се) и Венера Еруцина (по името на храм в град Ерик, Сицилия) богинята е смятана за покровителка на проститутките, куртизанките и прелюбодейките. Под името Венера Генетрикс (създателката) е най-почитана сред богините в Рим като прародителка на Юлиевия род.
~ ~ ~ ~ ~
Венерин хълм – пубисът или пубисната кост на жената. Изпъкналата пубисна кост обикновено показва, че жената е със силна вагинална и клиторна чувствителност и чувствена индивидуалност. Жена, която изтласква нагоре венериния си хълм по време на сексуален контакт, може да бъде сметната за страстна или без морални задръжки, докато обратното движение на таза сочи студенина и "здрав морал" обикновено това са жени, чиято естествена реакция е заличена чрез сексуална репресия.
~ ~ ~ ~ ~
Верпа (verpa, мн ч. verpae) – римски жаргон за пенис, особено когато е много голям.
~ ~ ~ ~ ~
Веста – римска богиня, която няма специална митология и образ. Божество покровител на римския семеен живот. Култът към нея е под личното ръководство на понтифекс максимус, който освен това избира жриците на Веста – весталките. Шест весталки трябвало да бъдат винаги на разположение и да поддържат свещения огън в храма на Веста, като нямали право да излизат навън по никакъв повод. Весталките трябвало да бъдат римлянки и девици. Тъй като в Рим девствеността е отнемана в ранна възраст, определените за весталки момичета са довеждани в училището към храма на около шест-седем години. Те полагат обет за целомъдрие, който им позволява да имат повърхностни сексуални контакти, без да загубват девствеността си; първо служат като заместнички на весталките и изучават ритуалите от понтифекс максимус и неговото семейство, докато някоя от весталките не се оттегли или не умре и трябва да бъде заместена с нова.
Весталките служат в продължение на 30 години и са освобождавани от обета си на възраст 36-37 години, когато още могат да имат деца. Девствеността на весталките е от особено значение за късмета и благополучието на Рим. Когато някоя весталка е обвинявана, че е загубила целомъдрието си, тя е изправяна пред специален съд, а смятаният за неин любовник е даван на друг съд. Ако вината ѝ се докажела, я хвърляли в подземна стая, специално изкопана за тази цел; давали ѝ малко вода и парче хляб, после затваряли стаята и я оставяли да умре. Любовникът ѝ бил осъждан на максималното наказание, предвиждано за неговия социален статут.