~ ~ ~ ~ ~
"Едип цар" – прочута трагедия, написана от Софокъл около 450 г. пр. н. е., единодушно призната за най-великата трагедия, писана някога. Тя била вдъхновена от фараона Ехнатон (около 1250 г. пр. н. е.), за когото се смятало, че е убил баща си, за да се ожени за майка си. В по-ново време Зигмунд Фройд използва името на Едип, за да означи т.нар. Едипов комплекс, при който малките момчета изпитват подсъзнателно желание да убият бащите си, за да се съвкупят с майките си.
~ ~ ~ ~ ~
Едукацио (educatio) – от латинския глагол educo – извеждам. Първата стъпка на личното израстване на детето въз основа на наставленията и примерите на неговите родители, чиято задача е да отгледат наследниците си и да ги изведат от първичната "пещера" в истинския свят. После родителите поверяват тази роля на едукатори – на възпитатели – на учителите, училището, жреците, колегите и други частни и обществени институции. Едукациото, т.е. възпитанието и образованието са, разбира се, абсолютно необходими на всеки индивид, но освен това именно те са и средството за пропагандиране на конформизъм и подчинение на управляващата система на трите М, както и за вкарване на силите на индивида в утъпканите релси. Съвременното образование е в по-голямата си степен фабрика за клонинги, в която творческите изяви на личността и оригиналните мисли са потискани и публично смазвани, тъй като З-М системата проявява особен интерес да "образова" всекиго на основата на същите стандартни, бездуховни и демократични модели на поведение – чрез инфлация на т.нар. ролеви модели, чиято задача е да стимулират създаването на раса, сляпа за консуматорския дух на обществото и финансовите успехи на отделни хора. Дръзките герои, гении и културни бунтовници на практика спират да съществуват след 1980 година. От началото на 2000 година е напълно постигната монополизацията на образованието чрез религиозно-финансовите институции във всички западни индустриализирани държави. Скоро ще ги последват и другите страни. Като частично лекарство против масовизацията и кастрацията на обществото в училищата трябва да се предлага поне един алтернативен клас, където да се разясняват всички философски идеи, протиповопоставящи се на системата на трите М, на хората, пожелали да усъвършенстват своите познания.
~ ~ ~ ~ ~
Еквус (equus) – латинската дума за кон.
~ ~ ~ ~ ~
Елена от Троя – "Лицето, което потопи хиляди кораби", както е казал Омир, била най-красивата млада жена на Гърция, дъщеря на Зевс (Юпитер) и Леда (дъщеря и съпруга на гръцки царе, известна в древността с начина, по който била съблазнена от Зевс – той се приближил и се съвкупил с нея под формата на лебед). Елена била сестра на Диоскурите (Кастор и Полукс); омъжила се за царя на Спарта – град в Южна Гърция – Менелай. Насърчавана от Афродита (Венера), Елена се влюбила в Парис, красив принц, син на цар Приам – владетеля на Троя, най-големия град в Мала Азия на брега на Егейско море (морето между Гърция и Мала Азия). Възползвайки се от отсъствието на цар Менелай, Елена напуснала Спарта заедно с Парис и го последвала в родния му град. По-големият брат на Менелай, Агамемнон, организирал коалиция на многобройни гръцки воини и царе, които съоръжили хиляди кораби и отплавали за Троя. Гърците обсаждат града десет години, за да си върнат отново Елена (против нейната воля). По време на обсадата Парис бил убит, Елена се омъжила за брат му Дейфоб, но се наложило да го изостави, когато градът е превзет чрез измама – царят на Итака, хитроумният Одисей, построил голям кон – Троянския кон, – в който гръцките воини се скрили, и когато троянците го вкарали в града, те излезли отвътре и завладели Троя. Елена се върнала с Менелай в Спарта и двамата живели щастливо до края на живота си.
Покровителството на Афродита за Парис се дължи на прословутия спор, разпален от Ерида – богинята на раздора. Когато единствено тя от всички богове не била поканена на сватбата на Пелей и нереидата Тетида (една от морските нимфи, дъщеря на морския бог Нерей; Пелей и Тетида са родителите на прочутия гръцки воин Ахил), Ерида се ядосала и подхвърлила сред гостите златна ябълка с надпис "За най-красивата". Хера (Юнона), Атина (Минерва) и Афродита (Венера) поискали едновременно ябълката, но Зевс (Юпитер) отказал да реши на коя да я даде и наредил на Парис да определи коя е най-достойната. Троянският принц присъдил ябълката и титлата "най-красивата" на великолепната Венера (Афродита), която се появила на пиршеството гола, носеща единствено златен колан около тънката си талия. Като отплата Венера помогнала на Парис да спечели любовта на Елена; в последвалата война обаче Хера (Юнона) и Атина (Минерва) били непримирими врагове на троянците. Венера, която вече имала син – младия троянец Еней – от троянския цар Анхис, помогнала на сина си да избяга от пламъците на горящата Троя и го отвела в Лациум, където оцелелите троянци се смесили с латинското население и по този начин изиграли основна роля за бъдещето на Рим.