~ ~ ~ ~ ~
Елинистична култура – Елада е името, с което гърците наричали страната си. Учените обаче предпочитат да говорят за гръцка култура, когато става дума за класическата Златна епоха на Атинската култура (около 500-350 г. пр. н. е.), разпространила влиянието и характеристиките си до Мала Азия на изток и Сицилия и южната част на Италия на запад. Термините "елинистичен", "елинистична култура" се използват, когато се говори за периода, последвал завоеванията на Александър Велики между 334 и 323 г. пр. н. е. – младият македонец покорява Сирия, Египет и огромната Персийска империя, стигайки чак до река Инд на границите на Индия. Въпреки преждевременната смърт на великия военачалник на 10 юни 323 г. пр. н. е. в Персеполис, столицата на Персия, която Александър прави център на собствената си елинистична империя, тези огромни територии са колонизирани от наследниците на Александър Велики и от гръцките воини.
По този начин гръцката цивилизация се разпространява из почти целия познаваем тогава свят и се смесва с местните култури и традиции. Гърците успяват да запазят традиционния си начин на живот и дори го предават на елита на тези чужди народи от необятната империя, защото имат собствена система на образование, закони, социална структура, език и изкуство. Впоследствие елинистичната култура е погълната от възродилата се персийска национална култура, но продължава да процъфтява и да се разпространява из Средиземноморския свят, като се превръща в най-важната съставка на римската култура. Философията, религията и изкуството на Гърция са високо ценени от добре образованите римляни, които задължително говорели гръцки език; "моралистите", от друга страна, се противопоставяли на нейното влияние и твърдели, че елинистичната култура разваля строгите римски нрави и простия, прагматичен начин на живот на истинските римляни.
~ ~ ~ ~ ~
Еней (Aeneas) – герой от Троя. Според поемата на Вергилий "Енеида" Еней е син на богинята Венера и смъртния Анхис, незначителен цар на област в Троя. С помощта на божествената си майка Еней успял да избяга от Троя, когато гръцките воини превзели и опожарили града чрез построения от Одисей Троянски кон. След продължително пътуване из Средиземно море Еней се установил в град Лавиниум, в областта Лациум в Италия, заедно с шепа оцелели троянци и с шестгодишния си син Асканий (когото римляните наричат Юл или Юлий). Еней бил посрещнат гостоприемно от миролюбивия цар Латин; в крайна сметка троянският герой се оженил за дъщерята на цар Латин, Лавиния, и се установил окончателно в Лациум заедно с троянските си спътници и сина си Юлий, който по-късно станал цар и основател на Юлиевия род.
~ ~ ~ ~ ~
Ератос (eratos) – гръцко название, означаващо "младо момче, любовник на по-възрастен мъж" – много популярна форма на отношения в Гърция и в по-голямата част на древния свят.
~ ~ ~ ~ ~
Ерос – гръцкият Ерос е богът на любовта и живота. Той е описан в "Теогонията" ("Произход на боговете") на Хезиод (около 800 г. пр. н. е.) като един от четирите основни богове в гръцката митология заедно с Гея (Земята), Тартар (дълбините на морето) и Уран (Небето). Ерос е първичната любовна сила на Вселената, вдъхновението за любов и сексуално привличане. От името му произлиза и думата "еротика". Той е първият образ в историята, изобразяван като гол, красив млад мъж с големи крила, летящ около планетата Земя, разпръсквайки сред всички смъртни желанието да правят любов. На върха на колоната на "Пикадили" в Лондон може да бъде видяна красива статуя на Ерос. Според гръцката митология Прометей направил първия човек от глина, после повикал Ерос, за да вдъхне на човека живот и да му даде душа. В персонификацията си като дете Ерос е наричан и Купидон – изобразяван е като малко, сладко момченце с крила и лък, с чиито стрели пронизва сърцата на хората, за да ги накара да се влюбят един в друг. Ерос е едновременно и баща, и син на богинята Венера, богинята на любовта и секса.
~ ~ ~ ~ ~
Етрурия (Etruria) – днешната област Тоскана. Регион по западното крайбрежие на Централна Италия, граничещ на юг с Лациум (областта на Рим). В Етрурия преди основаването на Рим през 753 г. пр. н. е. се развива до известна степен все още загадъчната цивилизация на етруските. Етруските и римляните били донякъде сходни народи. Последният от седемте римски царе (преди началото на републиканския период през 509 г. пр. н. е.) бил с етруски произход. Етруските допринесли значително за развитието и успеха на римляните (виж Стената на Сервий). Малко след като последният етруски цар е изгонен от римляните и е установена Републиката, етруските въстават срещу новата държава, но накрая са победени и асимилирани.