~ ~ ~ ~ ~
Император (imperator) – почетна титла, присъждана на римските генерали от легионерите след победоносни сражения. По-късно става синоним на владетел.
~ ~ ~ ~ ~
Имперският Рим – традиционната римска история (753 г. пр. н. е. – 476 г. сл. н. е.) е разделена на три периода: (I) Монархия: от 753 до 509 г. пр. н. е. През този период са царували седем царе, като първият е Ромул, основателят на Рим, а последният – Тарквиний Горди. (II) Република: от 509 до 50 г. пр. н. е., когато Юлий Цезар пресича река Рубикон. (III) Императорски Рим: от 30 г. пр. н. е. (самоубийството на Марк Антоний и Клеопатра, последвано от самостоятелния принципат на Октавиан Август) до 476 г. сл. н. е. (смъкването от власт на Ромул Августул, последния римски император на Западната Римска империя, от германския вожд Одоакър). Римската империя продължава да съществува на Изток със столица Византия (Константинопол, днес Истанбул) чак до 1453 г., когато градът е превзет от османските войски.
Въпреки блясъка и гигантските постижения на имперския Рим, всички юдео-християнски писатели на популярна литература и всички продуценти на филми и телевизионни сериали, изградени "въз основа на римската история", показват славния период на тази римска епоха изопачено, изобилстващо с неверни и погрешно разбрани факти, като мотивите им за тези долни постъпки са най-вече пропагандни. Клеветническата фанатична и тоталитарна идеология е ръководена от християнските институции и други поддръжници на монотеистичната вяра, чиито нагли намерения са да накарат хората да мразят Рим на императорите, като го сочат за главен виновник и на християнските, и на еврейските страдания. Християните обвиняват имперския Рим за предполагаемото (и никога недоказано) разпъване на Христос, което уж се било случило по времето на император Тиберий, и че през този период са били хвърляни християни на лъвовете на арената. Евреите обвиняват Рим заради разрушението на Храма в Йерусалим през 70 г. по време на въстанието на еврейските националисти, разбити от бъдещия император Тит. Цветисти (и напълно абсурдни) истории за римския центурион, който доубил Христос на кръста с копието си, както и повтаряните до втръсване разкази за неколкоседмичната обсада на Масала от X Френтенски легион през 73 г., при която след падането на крепостта няколко еврейски бунтовници извършват самоубийство, са използвани непрекъснато, за да се породи у наивните хора негодувание срещу най-великата цивилизация на всички времена...
Това, което тези монотеистични фанатици не могат да понесат, е свободата; свободата, на която се е наслаждавал всеки човек в имперския Рим; свободата например да почиташ всеки от великолепните богове и богини от древната митология, както и всяко друго божество, включително единствения Бог на християнството и юдаизма; тази свобода, която гарантирала, че нито една религия няма да бъде пренебрегвана и забранявана за сметка на друго вярване. Някои хитри (и дори престъпни) индивиди обаче се възползват от склонността на хората да се водят като стадо овце подир опитните демагози и постепенно сияйната слава на имперския Рим изчезва в мрачните векове на Средновековието; последват отвратителните религиозни издевателства и кланета, мъчения и насилие над всекиго.
~ ~ ~ ~ ~
Империум (imperium) – властта, давана от сената на консула, проконсула, диктатора или императора. Тази титла давала правото за постоянна свита от ликтори, носещи фасции – символа на римския империум.
~ ~ ~ ~ ~
Италия (Italia) – в римски времена Италия обхваща италианския "ботуш" без островите Сицилия и Сардиния, както и без Северна Италия. Северната граница на Италия са река Рубикон и река Арно (реката, пресичаща Флоренция и Пиза). Днешната Северна Италия била наричана Цизалпийска Галия (Галия отсам Алпите). В гръко-римската митология Италия е божество, родено от Зевс (Юпитер) и богинята Европа.