~ ~ ~ ~ ~
Ищар – първата богиня на любовта и секса, споменавана някога в историята на човечеството. Тя е "родена" и почитана във Вавилон около 2000 г. пр. н. е. Прочутите ѝ дела вдъхновяват създаването на гръцката Афродита и римската Венера. Култът към Ищар се осъществявал в разкошни храмове (публични домове), където свещените храмови проститутки на Ищар, наричани ищариту, изумявали древния свят двайсет века преди времето на Калигула! Според вавилонските закони всички жени на Вавилонската империя (днешен Ирак и част от Иран) трябвало да служат като ищариту поне веднъж в живота си и да извършат сексуален акт с някой странник в чест на богинята. Изключения от това правило не се допускали и всички вавилонски жени изпълнявали с удоволствие този закон.
~ ~ ~ ~ ~
Калига (caligae, ед. ч. caliga) – подковани ботуши, носени от римските легионери с ранг от центурион надолу. Императорът Гай Цезар Германик още от най-ранна детска възраст бил обуван с малки "калиги" и така е получил прякора си Калигула – Ботушчето.
~ ~ ~ ~ ~
Калкулус (calculus) – система за аритметично изчисление чрез специфични символни знаци. На латински език calculus буквално означава малък камък и значението на думата "смятане" произлиза от факта, че римляните са използвали малки камъчета, за да гласуват при различни ситуации. По време на избори всеки гражданин хвърлял камъче (бяло или черно) в урна. В края на вота камъчетата – калкулите – били "калкулирани", т.е. пресмятани. Това провокира римляните да използват подобни камъчета, за да направят абаци (сметала) и да затвърдят идеята за аритметичното смятане въз основа на калкулите. По този начин се е развило съвременното значение на понятието "калкулация".
~ ~ ~ ~ ~
Кантарис Ибериана, кантарида (Cantharis Iberiana, мн. ч. cantharida) – днес позната като испанска муха. Малко насекомо, чиито секрети и ухапвания били (и все още са) силен афродизиак.
~ ~ ~ ~ ~
Карина (Carinae) – скъп жилищен квартал в древния Рим, близо до Палатинския хълм.
~ ~ ~ ~ ~
Картлия – царство в кавказкия регион (наричан и Транскавказия), намиращо се на територията на днешна Грузия.
~ ~ ~ ~ ~
Каструм, кастра (castrum, мн. ч. castra) – римски военен лагер.
~ ~ ~ ~ ~
Квестор (quaestor) – римска по-ниска магистратска длъжност, чиито членове са избирани от народното събрание. Да станеш квестор е първата стъпка в римската политическа кариера. Квесторът обикновено отговаря за градските съдилища, извършва полицейски разследвания, но няма империум.
~ ~ ~ ~ ~
Квирити (Quirites) – потомците на римския бог Квирин (обожествения Ромул). Така се наричали римските мъже на възраст, годни за воюване.
~ ~ ~ ~ ~
Келти – многобройно население, установило се в Северозападна Европа и Британия преди възхода на Рим. Макар че келтите нямали писменост, нито цивилизация в римския смисъл на думата, те били изключително умели занаятчии, ловци и безстрашни воини. Келтската нация включвала галите, които били дългогодишни съперници на германите. Впоследствие галите и келтите са интегрирани сред римляните и като добросъвестни римски граждани стават защитници на империята от нашествията на другите варвари.
~ ~ ~ ~ ~
Кливус (clivus) – тясна градска улица.
~ ~ ~ ~ ~
Клитор (clitoris) – уникален сексуален белег на всички жени и основен източник на удоволствие, когато е подходящо докосван или лизан/смукан (виж кунилингус). Нито един друг женски бозайник не притежава клитор – дори и женските шимпанзета, които споделят 98.5% от човешката ДНК. Всъщност, докато мъжките маймуни мастурбират сравнително често, женските индивиди не се занимават с тази форма на самозадоволяване (въпреки че имат ръце също както мъжките), защото нямат клитор. Произходът на женския клитор все още една от най-великите еволюционни загадки.
~ ~ ~ ~ ~
Коемпцио (coemptio) – буквално на латински език – откупуване. Широко разпространена форма на римски брак. Според нея булката преминава направо in manum (в ръцете) на съпруга си заедно със зестрата си, докато личната ѝ собственост остава нейно притежание. Съпругата отговаря пред семейния съвет на мъжа си, ако извърши някакво брачно или друг вид престъпление.
~ ~ ~ ~ ~
Когномен (cognomen) – прякор. Римският мъж можел да прибави някакво характерно име към първото си име (praenomen) и към фамилното си име (nomen), за да се отличи от другите мъже със същите имена. Повечето знатни патрициански фамилии (тъй като техните pater familias – бащите на семейството т.е. главите на рода – често били консули и военачалници) получават имената на покорените земи – например, бащата на Калигула, Клавдий Друз, консул, проконсул и генерал, е наречен Германик, защото провел няколко успешни битки с германските племена. Момчетата наследници от рода са насърчавани да приемат същия когномен и след него да прибавят свой собствен. Калигула (Ботушчето) е когноменът, даден на Гай Цезар Германик от майка му Агрипина Старата, която обличала сина си в римско военно облекло, обувала го с малки калиги на краката и го карала да марширува пред войските.