~ ~ ~ ~ ~
Колония Агрипина или Агрипинска (Colonia Agrippina, Colonia Agrippinensis) – името, дадено от Калигула на oppidum Ubiorum (града на убите) – римско-германски град на западния бряг на река Рейн, в чест на майка му Агрипина Старата. Днешното му име е Кьолн, важен германски град.
~ ~ ~ ~ ~
Комиции (comitia) – събранията на плебеите.
~ ~ ~ ~ ~
Контуберналис, контуберналес (contubernalis, мн. ч. contubernales) – младши лейтенант.
~ ~ ~ ~ ~
Контуберналиум (contubernalium) – помещението за младшите офицери, предназначено за осем мъже.
~ ~ ~ ~ ~
Конфареацио (confarreatio) – в превод от латински език – бракосъчетание. Най-висшата форма на брак, която е била почти невъзможно да бъде разтрогната. В края на републиката вече не е популярна дори сред патрициите, тъй като при нея се изисквало пълно прехвърляне на собствеността на булката на съпруга.
~ ~ ~ ~ ~
Кохорта – една от десетте основни бойни единици в римския легион.
~ ~ ~ ~ ~
Кубикулум, кубикула (cubiculum, мн. ч. cubicula) – малки римски спални. Използвало се и съкращението им cubi – "куби".
~ ~ ~ ~ ~
Кунилингус (cunnilingus) – латинска дума, съставена cunnus (вулва, вагина) и lingus (език). Описва акта на целуване, лизане и смучене на женските гениталии по най-разнообразни начини. Освен удоволствието, произлизащо от кунилингуса, самият акт е необходим и за да се провери състоянието на жената и съвместимостта ѝ с мъжа преди копулацията.
~ ~ ~ ~ ~
Кунус (cunnus, мн. ч. cunni) – латински жаргон за женски гениталии. Изразът "царският, царственият кунус" е използван от автора, за да се посочи съвършения кунус, добре извит под напълно изпъкналата пубисна кост, с издути големи срамни устни (labia maiora) и пропорционални малки срамни устни (labia minora), заградени от labia maiora. В отворено състояние се предполага, че "царственият кунус" прилича на орхидея с червен цвят, с втвърден свръхчувствителен клитор, пулсираща вагинална лигавица, шийка, чийто връх достига на дълбочина около седем сантиметра от вагиналния отвор, с подходящ прилив на овлажняване и здрава женска миризма. При трептенията (контракциите) по време на кулминацията думите стават излишни, преживяването е чистият, пълноценен израз на живота. (Виж гаудиум.)
~ ~ ~ ~ ~
Курия Ветерес (Curiae Veteres) – в превод – Старата курия. Древната заседателна зала в Рим, разположена под Палатинския хълм.
~ ~ ~ ~ ~
Курулно кресло – кресло от слонова кост, по традиция запазено за римските консули.
~ ~ ~ ~ ~
Курио (curio) – вид игра, наподобяваща йо-йо, популярна сред римските младежи.
~ ~ ~ ~ ~
Лабия майора (labia maiora) – превод – големите устни или по-големите устни, биолог. големите срамни устни. Заоблените външни части на женските гениталии, прикриващи влажните малки срамни устни (labia minora) и вагиналния отвор. Лабия майора се подуват и стават доста ерогенни, когато са подходящо галени и докосвани. В зависимост от расата на жената лабия майора са покрити повече или по-малко с пубисно окосмяване.
~ ~ ~ ~ ~
Лабия минора (labia minora) – превод – малки устни, биолог. малки срамни устни. Вътрешните нагънати устни на вулвата, обграждащи вагиналния отвор. От по-горната страна стигат до клиторната главичка, която покрива клитора. Когато са възбудени и овлажнени, лабия минора обикновено стават доста червени, което показва готовността за проникване; по време на гениталното сношение поради голямото количество вени в тях се пълнят с кръв (подуват се).
~ ~ ~ ~ ~
Лавиниум – малко морско градче на около 40 километра южно от Рим, близо до Анциум, на брега на Тосканското море, наричано сега Тиренско море. Според легендите и някои исторически извори именно тук стъпват на брега след дългото плаване по моретата героят Еней и троянските му спътници.
~ ~ ~ ~ ~
Лари (lares, ед. ч. lar) – ларите са най-типичните римски богове без форма, вид, пол, количество или някаква митологична история, свързана с тях. Те са духове закрилници, пазители на ограничени пространства (като кръстопътища, мелници или кръчми) или на социални групи (като семейства, организации или дори народи). Всеки римлянин, патриций или плебей имал специални олтари на ларите, издигнати в дома му. Ларите на семейството или рода (наричани семейни лари – lares familiares) били най-големите и мощни закрилници на хората и никой римлянин не показвал по никакъв повод неуважение към тях.