Лектус (lectus, мн. ч. lecti) – латинската дума за легло. Използва се и за кушетките в залите за пиршества.
~ ~ ~ ~ ~
Лектус медиус (lectus medius) – буквално средното легло – голямата кушетка в залите за пиршества, отстрани на която имало още две по-малки кушетки. На нея обикновено стоели най-почетните гости.
~ ~ ~ ~ ~
Ликтори (lictores) – специален отряд от 6 до 24 души с червени униформи (имали и черни за случаи на погребения), всеки от които държал в ръце фасция (символа на римската власт); ликторите съпровождали консулите и императорите във всички официални церемонии.
~ ~ ~ ~ ~
Лингус (lingus) – език.
~ ~ ~ ~ ~
Лорика хамата (lorica hamata) – желязна ризница, използвана от римските легионери.
~ ~ ~ ~ ~
Лубрикация – в превод овлажняване – вагинални сокове, показващи състоянието на женската сексуална възбуда. В тази фаза бартолиновите жлези, които се намират в предната половина на вагиналния канал, произвеждат вагинални сокове. Производството на повече или по-малко сокове е предвидено от природата, за да привлича и възбужда мъжете и да благоприятства копулацията. Някои женски индивиди отделят сокове при особени, стресиращи ситуации, както спортистките по време на оспорвани състезания и при "екстаза" на победата.
~ ~ ~ ~ ~
Луди сценици (ludi scaenici) – сценични забавления. Театралните представления са представяни на сцена (scaena). Думата "сценарий" е от латински език. От същия корен е и англ. дума "obscene" – "скверен, крайно неприличен" – вероятно произлизаща от латинското ob scaena – за нуждите на сцената, което показва сексуалното човешко поведение, демонстрирано в театъра. Критичното отношение спрямо театъра и артистите, познато в Англия през съвременната епоха (докъм XIX век) е непознато в античните времена. Днес тази дума се използва от моралистите, за да осъдят свободното представяне на секса и тласка хората в лапите на сексуалната репресия.
~ ~ ~ ~ ~
Луди цирцензес (ludi circenses) – игрите, провеждани в цирка, най-вече състезанията с колесници, както и други видове конни надбягвания.
~ ~ ~ ~ ~
Лупа (lupa, мн. ч. lupae) – буквално вълчица. Разпространено име за римските проститутки, повечето от които принадлежали към почетната гилдия на проститутките.
~ ~ ~ ~ ~
Лупанарий (lupanar, мн. ч. lupanares) – римски публичен дом, бордей. Наричан така, защото лупите, работещи там.
~ ~ ~ ~ ~
Луперкалии – древен римски оргиастичен празник, провеждан в първата половина на февруари.
~ ~ ~ ~ ~
Луперкалия – вълчицата, която спасила близнаците Ромул и Рем от река Тибър и ги откърмила. По-късно момчетата основават Вечния град точно на мястото, където вълчицата ги извадила от реката.
~ ~ ~ ~ ~
Луна (Luna) – небесното тяло луна, както и богинята Луна, обожествена подобно на другите небесни тела, като Марс, Венера, Юпитер, Меркурий и др.
~ ~ ~ ~ ~
Магна Матер (Magna Mater) – буквално Великата майка, Великата майка на боговете с азиатски произход.
~ ~ ~ ~ ~
Майестас (maiestas) – буквално величие. Римски закон за обида или неуважение на величието, т.е. спрямо живи или починали консули, императори и бащи на отечеството (сенаторите). Виновните са наказвани с вечно изгнание и дори смърт.
~ ~ ~ ~ ~
Майката Свобода (Mater Libertas) – богинята в центъра на култ, основан от Калигула, който позволявал на всеки да се жени за всекиго: не само в комбинацията мъж-жена, но и във всевъзможни други комбинации, каквито човек си поиска, без всякакви ограничения. Това е ранен опит за либерализация на класическата институция на римския моногамен брак, който днес е наложен на повечето хора чрез тоталитарните закони от религиозните фанатични монотеисти.
~ ~ ~ ~ ~
"Малка смърт" израз, описващ извънредно силен женски оргазъм, който кара жената да изгуби контрол и да се чувства като че ли всеки момент ще умре. Виж гаудиум.
~ ~ ~ ~ ~
Мамилари (mamillare, мн. ч. mamillares) – обикновени превръзки за гърдите, най-често правени от бомбикс, които се омотавали около бюста.
~ ~ ~ ~ ~
Манипула – римска военна единица от около 120-200 души. (Виж легион.)
~ ~ ~ ~ ~
Мансиони (mansiones, ед. ч. mansio) – големи гостилници, мотели за хранене и спане, строени на всеки 58-60 километра по главните римски пътища. Тъй като 60 километра е средното разстояние, което човек можел да измине на ден, на същото разстояние са изграждани мансионите, за да предлагат удобства и възможности за спане на пътниците. На половината разстояние – около 30 километра – имало по-малки станции, където можело само да се яде.