Докато оправяше косата на Друзила, Бризея слушаше живописния разказ на Октавия с обичайното си хладнокръвие и въпреки че беше малко скептична, в погледа ѝ се четеше възбуда.
– Какво разбра от думите ѝ? – обърна се Друзила към Бризея.
– Ако е истина, е отвратително – отвърна галската робиня.
– Какво му е отвратителното? Дали начинът, по който мъжете са се възползвали от нея, или това, което ги е накарала да ѝ направят? – поинтересува се Друзила.
– Не съм ги карала да го правят, домина – прошепна Октавия в ухото на Друзила. – Те ме насилиха.
Хммм... Наистина на няколко пъти, докато шибаше Октавия с камшик, беше забелязала, че като че ли леко се изпишква, когато я удари през слабините, но може би сега признаваше за разюзданите си игри в таверната от желание да възбуди господарката си. Или пък си бе измислила всичко, за да има извинение за неуспеха си да проследи Лейди?
– Е? Свърши ли или не? – попита Друзила Октавия, докато Бризея довършваше прическата, след което тихо се оттегли.
– Трябва да призная, че да – отвърна Октавия. – Не беше възможно да устоя.
Изведнъж принцесата се изправи и разкъса туниката на Октавия. По тялото на момичето не се виждаха никакви белези и синини! Друзила я обърна, за да провери задните ѝ части.
– Какви ги дрънкаш, глупачке?! – ядоса се и я зашлеви отново през лицето. – Нямаш и една синина по тялото си!
Голата Октавия падна в краката на Друзила, прегърна ги и заподсмърча.
– Муций ме намаза с балсам и синините изчезнаха – обясни.
– Муций ли? Кога?
– В стаята влязоха и други мъже. Те се сношаваха с мен, след като първите трима приключиха, и също ме биха и ме накараха да се напишкам. Влезе и галицийският роб, и той постъпи с мен като останалите... След това съм загубила съзнание. Сънувах кошмари и обикновени сънища... много странни сънища...
– Като например? – попита Друзила, за да прецени дали глупавата Октавия всъщност не си фантазира само за болка и унижение.
– Някакви много противни мъже ме държаха с главата надолу, после се приближи един с нагорещено до червено желязо и ми го показа. Искаха да ме жигосат по задните части... Полудях и им казах да го направят!
– Болеше ли? '
– Да! Много, много болеше! Почувствах силно изгарянето... но също така усетих как някакви силни щипци ме стискат отвътре и ме карат да се напикавам като фонтан... Крещях... и след това се събудих... Муций беше до мен и ме мажеше с балсам...
– Попита ли го за Ладиса?
– Бях прекалено объркана. Не го попитах...
Друзила освободи краката си от прегръдката на робинята и я ритна надалеч. Бризея се върна и добави още панделки в косата на Друзила, вдигната прилично от двете страни на лицето. После главната робиня сложи голяма, фино изработена огърлица на шията на господарката си.
– Муций каза, че утре ще дойде в двореца да говори с вас – съобщи ѝ Октавия, когато Друзила беше готова да се появи на банкета.
– Моли се на боговете да донесе малко от вълшебния мехлем – заключи Друзила със заплашителен поглед. След това тръгна да се присъедини към брат си.
Дворецът бе осветен от стотици факли.
Отвън още от ранните часове на вечерта прииждаше огромна тълпа. Започна да се стича веднага щом указите, отменящи данъка върху продажбата и прелюбодейството, бяха закрепени на портата след съвета на имперските величия. Копия от тях се разпространяваха сред народа от по-бедните квартали, бяха закрепени и на рострата (голяма платформа за публични речи) от събранието на комисията, 3000-ия парламент на плебеите, както и на портата на Курия Хостилия, камарата на римския сенат.
Насред честванията на Деня на рождеството на слънцето избухна повсеместният ентусиазъм на хилядите човешки същества от всякакви раси, възраст, пол и статус, които се радваха на радикалните промени, превърнати от най-популярния римски император в закон за благото на народа му и славата на империята.